Образът на Тони, която все още разучаваше автомобила му с интерес, го върна към действителността и Алекс побърза да отиде при нея.
— Извинявай… Беше дъщеря ми.
— Харесала ли е кънките?
Алекс примигна.
— Ти ли ги изпрати?
— Да… Ти беше затънал до гуша в работа…
— Благодаря ти. Не съм предполагал, че мога да забравя… Меган никога нямаше да ми го прости. Е… с твоя помощ отървах кожата.
— Нали в качеството си на твой помощник отговарям и за сигурността ти… — засмя се Тони.
Изведнъж я почувства толкова близка, че му се дощя да я прегърне, и с мъка сдържа порива си. Не биваше. Беше неин шеф и отношенията им трябваше да си останат чисто професионални.
Отдръпна се, взе парцала и без нужда избърса и без това чистите си ръце. Но вътре в него някакъв глас, който напразно се опитваше да заглуши, упорито повтаряше: От какво се боиш, Алекс? И кого се опитваш да заблудиш?
Тони на свой ред се овладя и преглътна разочарованието си. Само преди миг беше почувствала порива на Алекс и беше затаила дъх в очакване. Но не! Бързо, твърде бързо той отново си възвърна самообладанието и вместо да я вземе в прегръдките си, се дръпна и избърса без нужда ръце в парцала.
И все пак не беше сбъркала, като изпрати кънките. Алекс изглеждаше искрено зарадван, а това не беше малко.
Тони въздъхна и попита делово, сякаш нищо особено не се беше случило:
— С кое предпочиташ да започна — с лошата новина или с по-лошата?
— За бога, Тони…
Четвъртък, 16.09.2010, 07:50
Куонтико
— Е, полковник, време е за атака! — бяха първите думи на Майкълс.
— Сър? — Джон Хауард се беше превърнал целият в слух.
— В американското посолство в Украйна по каналите на ЦРУ се е получило закодирано съобщение за планирано въоръжено нападение на базата ни, което трябва да се осуети. Разполагате с няколко дни. Взвод под ваше командване ще подсили охраната на посолството. Би било добре, ако междувременно успеете и да разберете кой стои зад всичко това.
— Задачата е ясна! — Хауард доволно потри ръце. — Имам само един въпрос — украинците няма ли да възразят срещу въоръжени действия на тяхна територия?
— Официално намесата ни извън територията на посолството е нежелателна. Но все пак се касае за обезвреждане на терористи, така че имаме негласната им благословия. С други думи, ще действат на принципа: „Ни чули, ни видели“.
Хауард се ухили. Стар, изпитан принцип, въведен още при предишните американски президенти, но широко застъпен напоследък. Изразяваше се в това, че ако не ставаше въпрос за драстична намеса във вътрешните работи на страната им, властите чисто и просто си затваряха очите. И оставяха ЦРУ да си върши работата.
— Незабавно потегляме!
— Имате още час-два на разположение. Нашият човек в посолството е Морган Хънтър, от ЦРУ — той ще ви съдейства при нужда, но операцията е във ваши ръце.
— Благодаря за доверието, сър.
Хауард остави слушалката и се облегна назад развълнуван. Най-после истинска задача! До гуша му беше дошло да стои със скръстени ръце и да приема разпорежданията на цивилните.
Не го свърташе на едно място. Най-после се чувстваше полезен, отговорен за нещо.
— Това е то! Момчета, време е да покажем какво можем!
8
Четвъртък, 16.09.2010, 08:15
Куонтико
В офиса си Джей Гридли се готвеше да сърфира по мрежата.
Киберпространството не изглеждаше точно както го представяха старите филми — уверил се беше в това. Но образи действително се използваха, за да улеснят пътуването ти из мрежата. И тези образи се предлагаха в стотици варианти — от градове с магистрали и градчета от Дивия Запад до космически междупланетни станции. Мрежата разполагаше също така и с хиляди сценарии, които можеха да бъдат подадени, и софтуерът на голяма част от тях беше безплатен. Имаше програми за всякакъв вкус. А можеше да създадеш и свое собствено превозно средство, ако нито едно от наличните не те задоволяваше. За целта нямаше нужда да си програмист — всеки дилетант би се справил. Трябваше само да се следват указанията, а нямаше нищо по-лесно от това.
Гридли имаше няколко любими превозни средства и всеки път, когато се включваше в мрежата, си избираше едно от тях. Сега например, след като махна с пръст, за да приведе в действие програмата, той поръча „Додж Вайпър“, Бавария.