Ружьо се чувстваше посъживен. Друго си беше да не стоиш със скръстени ръце, да ти бъде възложена конкретна задача. Вече беше осъществил контакт със снабдителите — беше въпрос на часове поръчката да бъде доставена. Дотук всичко се развиваше по план.
Харесваше му, че същевременно разполага с известна свобода на действие. Трябваше да се свърже с Тексан и Змията и да ги запознае с подробностите. Задачата им не беше шега работа, но едва ли щеше да е толкова опасна, колкото ликвидирането на федералния агент. Пък и този път законът щеше да е на тяхна страна… Образно казано.
Четвъртък, 16.09.2010, 13:15
Куонтико
Изражението на командир Алекс Майкълс ставаше все по-сериозно и съсредоточено.
— Какво според теб означава всичко това, Джей? — обърна се той към младия мъж, седнал срещу него.
Гридли разпери ръце.
— Знам ли, шефе… По магистралите на мрежата е голяма суматоха — накъдето се обърнеш — катастрофа и колони от автомобили… Полицаите реагират бързо, но все пак объркването е голямо…
— Предполагаш, че става въпрос за организиран саботаж, така ли да разбирам? И същевременно произшествията не са локализирани на някоя от основните пътни артерии?
Джей сви рамене.
— Странното е, че сами по себе си инцидентите не са нищо особено… и в същото време накъдето и да погледнеш — задръствания, шофьори, които нервничат, забавени поръчки… Така че като цяло ситуацията е доста сериозна. Освен това причинените финансови щети не са за подценяване. Ако се окаже, че от тях се облагодетелства един-единствен човек, това приятелче ще ни сложи в малкия си джоб… Въпреки че засега това е само хипотеза. Няма конкретни основания да смятаме, че зад всичко това стои един-единствен човек…
Джей си пое дъх и остана така — замислен, втренчил невиждащ поглед някъде в пространството.
— Джей?
— Извинявай. Та докъде бях стигнал?… А, да. Ставаше въпрос за това, че авариите засега са равномерно — и хаотично — разпръснати. Няма нито една основна артерия, засегната повече от другите. Негодникът, който е вкарал тази програма в мрежата, е дяволски хитър, но въпреки всичко сметките му ще излязат криви.
И Гридли поклати глава заканително.
— Рано или късно ще го пипнем, шефе. Не знае с кого си има работа…
Майкълс кимна, но изглеждаше доста обезпокоен. И двамата с Гридли съзнаваха, че имат насреща си противник, който не е за подценяване.
— Дръж ме в течение, Джей.
— То се знае, шефе.
Останал сам в кабинета си, Майкълс замислено се облегна назад. Още от убийството на Стив Дей нещо му се губеше… нещо, което не можеше точно да определи, но по някакъв начин беше свързано с предчувствието му, че Мрежата е застрашена. Може би беше прихванал професионалната параноя, но възможно беше и някой действително да е взел на прицел Мрежата. Тук обаче възникваше въпросът: защо?
Махна с ръка над компютърното устройство за връзка.
— Да? — обади му се Тони от съседния кабинет.
— Здравей, Тони? Нещо ново?
— Абсолютно нищо. Съжалявам, Алекс…
Убийството на Дей си оставаше забулено в неизвестност и това го тормозеше. Понечи да сподели с Тони опасенията си, свързани с последните новини, но се отказа. Предпочете засега да запази подозренията за себе си, но беше решил да потърси евентуалната връзка между убийството на Дей, събитията в Украйна и зачестилите безредици по магистралите във виртуалното пространство.
9
Петък, 17.09.2010, 05:01
В небето над Северна Европа
В кабината на огромния „Боинг“ 747 полковник Джон Хауард се обърна към сержант Фернандес и му кимна. И двамата изглеждаха доста възбудени. Мрежата разполагаше с няколко подобни самолета, оборудвани с най-съвременни апаратури. Безшумен, комфортен и с безобидната външност на обикновен пътнически самолет, боингът притежаваше и друго много важно предимство — той можеше да се приземи преспокойно на места, където един военен американски самолет би бил разпердушинен незабавно.
— Е, Хулио, какво ще кажеш да си преговорим урока…
— Моите уважения, полковник, но имам сериозните основания да смятам, че каквото влезе през едното ви ухо, излиза през другото.
— Благодаря ви за медицинското заключение, д-р Фернандес. А сега, по същество…
Фернандес въздъхна.