— И така… Украйна е по площ горе-долу колкото Франция, населението й е петдесет и два милиона, управлява се от демократично избран президент и парламент с 450 депутати. Американското посолство е в столицата Киев, на ул. „Юрий Коцубински“ 10, в сграда, която навремето е била клуб на комунистическата партия и щаб на младежката комунистическа организация. Само че, както ви е известно, през 1991 г. комунистите в страната са били свалени от власт. Американските служители в посолството са 198 на брой, а освен тях има още 244 украинци…
Хауард лекичко се усмихна — от устата на Хулио една и съща информация всеки път звучеше някак по-различно.
— Населението на Киев е три милиона — продължи Фернандес. — Градът е разположен на река Днепър, на площ от около 44 кв. км. По това време на годината е все още топло, но предимно облачно и често вали. Около седемдесет и пет процента от населението са украинци, двайсет процента — руснаци, а останалите — евреи, беларуси, молдовци, поляци, арменци, гърци и българи. С вас стават общо трима от африкански произход, въпреки че някои от изброените народности също са леко мургавички. Така че… след вас ще се обръщат по улиците.
Хауард махна с ръка. Вече неколкократно бяха спорили на тази тема. Според Фернандес полковникът в никакъв случай не биваше да бъде действаща фигура в тази операция. Той трябваше да си стои в посолството и да дава инструкции по радиосателитната връзка. Глупости.
— Давай нататък…
— Слушам, сър. Градът е с осем часови зони по-напред от Вашингтон. Има прилично метро и улици в що-годе добро състояние, скапано радио и ужасна телевизия. Вечер след шест при повече късмет може да се хване CNN, а ако прежалиш половин заплата, можеш да се сдобиеш с вчерашен брой на „Ню Йорк Таймс“ или „Уолстрийт Джърнъл“ в някой от големите хотели. За обществените тоалетни по-добре да не споменавам… Какво друго?… Така. Паричната единица е „гривня“ и законният курс е две техни гривни за един наш долар. Водата става за миене, само трябва да се поизточи, но не бива да се пие непреварена, защото гъмжи от бактерии. Радиацията от Чернобил вече е в нормални граници, но гъби и горски плодове в никакъв случай не бива да се консумират, освен ако не искаш нощем да светиш като крушка.
Ако шофираш след употреба на алкохол и ченгетата те пипнат, рискуваш да попаднеш в затвора, а може и да те гръмнат като заек, без много да се церемонят с теб. Не че украинците не пият, напротив, наливат се до козирката, но след това не сядат зад волана, а се придвижват на собствените си крака, ако могат… На пиян шофьор тук не прощават…
Официалният език е украинският, но руският все още се говори от повечето хора. Най-полезният израз на украински е: „Пробачте, де человичий туалет?“.
— Което значи?
— „Прощавайте, къде е мъжката тоалетна?“
Хауард се ухили.
— Продължавай!
Фернандес въздъхна и продължи да разказва с най-големи подробности, но Хауард слушаше разсеяно. Той всъщност вече знаеше тази информация почти наизуст и искаше за последно да се увери, че не е пропуснал нещо.
Хулио беше прав за едно — из улиците на Киев Хауард щеше да привлича вниманието като теле с две глави. В Китай вече му се беше случило подобно нещо — всички го зяпаха, а някои даже идваха да го пипнат… В някои части на света появата на чернокож изглежда беше събитие. Което означаваше, че в никакъв случай не би могъл да участва в изпълнението на секретна операция при тези обстоятелства. И все пак идеята да си седи безучастен в посолството и само да дава разпореждания на хората си му се струваше абсолютно неприемлива. Той беше войник, човек на действието — и мястото му не беше зад бюрото.
— … Свръхсекретната пратка с оръжия и амуниции ще пристигне по дипломатически път в девет и четиридесет и пет местно време. Федералните служители ще приемат пратката. Какво ще кажеш за това? Вече няма нужда от бомбардировачи — изпращаш по дипломатически път пратката на когото трябва, той се подписва и… бум! Чиста работа. Хей? Слушаш ли ме изобщо?
Хауард изсумтя. В момента го занимаваше единствено въпросът как да се появи на улицата, без да привлече незабавно вниманието върху себе си. Може би малко грим щеше да свърши работа? По дяволите, той отговаряше за тази операция — не можеше да я остави в ръцете на други и кротко да наблюдава отстрани! Все трябваше да има някакъв начин… Беше участвал в толкова битки — можеше да бъде полезен на хората си, когато стане напечено и има нужда не от съвети, а от незабавни, решителни действия.