Идеята й беше съвсем друга. Щеше да прегледа компютъра и да си набележи някой от помощния персонал на Мрежата, някоя чистачка или секретарка, която отскоро работеше в системата. По възможност някоя, която не беше омъжена и живееше сама. След което нямаше да е проблем да постигне абсолютна прилика с оригинала.
Изборът падна на Кристин Уесън, трийсетгодишна грозновата брюнетка, която трябваше да се прости с краткия си и по всяка вероятност не особено съдържателен живот, докато нейната двойничка, облечена, разбира се, в нейните дрехи, продължеше към югозападния (най-натоварения) вход на сградата. Беше петък и по лицата на върволицата служещи, наредени на опашка на пропуска, се забелязваше известно оживление. Един по един те прекарваха картите си за самоличност през скенера. Процедурата вървеше доста бързо — святкаше зелена лампичка и можеше да влезеш навътре и да отстъпиш място на следващия.
Селки беше спокойна, че картата й е валидна — с нея беше влязла и на паркинга зад волана на осемгодишния форд на Кристин (между другото голяма бракма).
А самата Кристин или по-скоро това, което беше останало от нея, беше увито в найлонови чували, напъхано във ваната и покрито с буци лед от фризера — за да мине известно време преди съседите да започнат да се оплакват от непоносимата воня.
Вече вътре в сградата, Селки знаеше къде би могла да отиде, за да не се размотава насам-натам по коридорите. Тоалетните например бяха едно от местата, които не се наблюдаваха с видеокамери, откак преди години възникна скандал по повод онова, което охраната в Пентагона се забавлявала да гледа в свободното си време. Така че можеше да си седне с книжка в една от тоалетните и да убие времето. Можеше да хапне в кафето. Можеше да изпуши една цигара отвън, на алеята за пушачи. Цигарите бяха взети от чантичката на Уесън — за всеки случай. Така или иначе тук всички се подминаваха, без да си обръщат особено внимание — типично за голяма бюрократична институция.
А междувременно „обектът“ щеше да навлезе в някоя „неохранявана“ зона. Оставаше да измисли подходяща причина да го „примами“ натам, без, разбира се, той да заподозре нещо.
Междувременно в отдела, в който работеше Уесън, по някое време щяха да забележат отсъствието й, може би щяха да й позвънят у дома и да оставят съобщение на телефонния секретар. Би възникнал известен проблем само ако им хрумнеше да проверят на пропуска — тогава щяха да установят, че лицето Кристин Уесън тази сутрин е пристигнало на работа в обичайното време. За да избегне това, новоизлюпената Кристин беше позвънила на пряката си началничка, за да я предупреди, че ще закъснее няколко часа — трябвало да си направи някакво спешно изследване. Началничката на отдела прояви разбиране и увери Кристин, че няма да има никакъв проблем. Към обяд съответно щеше да се получи имейл от Кристин, съдържащ извиненията й, че нещата са се проточили и ще се забави повече, отколкото е предполагала.
Това щеше да бъде достатъчно, за да не възникнат усложнения.
Петък, 08.10.2010, 12:18
Куонтико
Тони правеше хватките „джуру“ в обичайната им последователност и спираше след всяка за съответния „самбут“. В залата нямаше други жени освен нея. Мъжете бяха няколко, но Ръсти не беше сред тях. Когато му съобщи решението си, той го прие доста спокойно — без гняв, без молби и увещания, без излишни въпроси. В погледа му се четеше единствено изненада.
Но оттогава не й се беше обадил, въпреки че се бяха разбрали да тренират заедно. Днес например трябваше да бъде тук — досега не беше пропуснал тренировка.
Може би все пак не го беше преглътнал толкова лесно.
Тони клекна, отскочи, замахна с десен юмрук, после с ляв и пак с десен…