Щеше да е жалко, ако Ръсти зарежеше тренировките заради случилото се. Беше напреднал бързо и можеше да постигне още много.
Но в края на краищата той сам щеше да си прецени.
Имаше пълното право да не иска да я види повече, поне от мъжка гледна точка. Защо не можеше да си останат приятели и всичко да е както преди?
Приключи цикъла и се разкърши. Все още усещаше тялото си стегнато.
Една брюнетка влезе в залата, но само за да пие вода. Усмихна се на Тони и й кимна. Не си спомняше да я е виждала — сигурно беше от новопостъпилите.
Освен проблема „Ръсти“ съществуваше и проблемът „Алекс“. Отношението им не беше претърпяло никакво развитие — така не можеше да продължава…
Брюнетката влезе в съблекалнята, но след малко излезе забързано. Имаше угрижен вид. Насочи се право към Тони.
— Извинете, мис… Бихте ли дошла за малко? Вътре има една дама, която е получила някаква криза… Повиках лекар, но ако можем да й окажем първа помощ…
Тони избърса с ръка челото си.
— Идвам веднага.
Петък, 08.10.2010, 12:18
Куонтико
Майкълс се срещна с Джей Гридли и Джон Хауард в заседателната зала. Знаеше, че според протокола не би следвало да провежда този разговор с двамата едновременно, но не смяташе, че е редно лявата му ръка да не знае какво върши дясната.
— Слушам те, Джей.
— Ето как стоят нещата, шефе — започна Джей и включи с едно замахване на ръката си компютъра. — Успяхме да установим някои от маршрутите на Плеханов през последните няколко месеца. Искате ли да чуете подробности и да се уверите какъв забележителен усет сме проявили, за да сглобим отделните факти в цялостна картина?
— Разчитам на забележителния ви усет — усмихна се Майкълс, — но, моля те, давай накратко.
— Добре тогава… Не е сто процента сигурно, но по всичко личи, че нашият човек възнамерява да купи едно-две правителства.
Майкълс кимна. Това не го изненадваше кой знае колко. Плеханов нямаше да е нито първият, нито последният, който се опитва да го направи.
— Някои от хората, с които е установил контакт, за наш късмет не са предпазливи колкото него… И така, Плеханов е човекът, който ще определи президентите и министър-председателите на няколко републики, между които и Чечения. Засега обаче не можем да подкрепим с доказателства тази информация. Както знаете, файловете му се засекретени…
— След като нещата стоят така… какви се шансовете ни да издействаме екстрадирането му?
Въпросът беше по-скоро риторичен.
— Тази работа никак не ми харесва… — поклати глава Майкълс.
— Почакай само да чуеш какво следва… Плеханов държи в ръцете си и няколко наши генерали.
— Страхотно — намръщи се Хауард.
— Възможно ли е да замисля някакъв преврат? — запита Майкълс.
— Не е изключено… Обаче няма как да разберем. Все пак си мисля, че точно това цели.
— Вие как смятате, полковник?
Хауард се изкашля:
— Фактите навеждат на тази мисъл… За да върши безнаказано компютърните си престъпления, би следвало добре да си подсигури гърба. А двата начина са точно тези. Там, където политиците не могат да му свършат работа, ще му я свършат военните.
Майкълс го погледна замислено.
— А ако успеем да докажем, че се готви да купи изборите, и се обърнем за съдействие към най-висшите държавни кръгове?
— Той няма да падне по гръб… Като нищо ще разпали гражданска война и докато някой отвън успее да се намеси, нещата ще са се развили в негова полза.
— Шибана работа.
— Сър — вежливо се обади Хауард, — току-що изразихте и моето отношение.
Майкълс въздъхна.
— Полковник, и вие ли нямате с какво да ме зарадвате?
— Разработих десетина сценария, сър, но максималните шансове, които компютърът дава на най-добрия от тях, са едва седемдесет и осем процента.
— Е, това не е толкова зле.
— Не е резултат, който ме задоволява, сър, но може да се сметне за приемлив. За съжаление, практиката показва, че резултатите обикновено са по-ниски от очакванията. Това ме притеснява.
— Искам да погледна сценария.
— Разбира се, сър. Веднага.
В този миг влезе секретарката на Алекс.
— Командир Майкълс? Търси ви Тони Фиорела. Мисля, че е нещо важно.
— Господа, ще изчакате ли за минута?