— Всички уточнения по въпросите за облеклото, хардуера и превозните средства са в секретния файл. Използвайте втората банкова сметка, без да се скъпите за парите. Важното е задачата да бъде изпълнена.
— Ще бъде! — увери го Ружьо.
— Нещо друго?
— Засега не.
— Тогава… ви пожелавам сполука.
Връзката прекъсна. Плеханов се облегна на стола си, потънал в размисъл. Трябваше да бъдат много внимателни — знаеше, че дребните камъчета обръщат колата. И главно, не биваше да се бърза — всичко щеше да си дойде на мястото. Но първо трябваше да бъде добре изпипано.
Четвъртък, 16.09.2010, 8:20
Сан Франциско
Ружьо се чувстваше посъживен. Друго си беше да не стоиш със скръстени ръце, да ти бъде възложена конкретна задача. Вече беше осъществил контакт със снабдителите — беше въпрос на часове поръчката да бъде доставена. Дотук всичко се развиваше по план.
Харесваше му, че същевременно разполага с известна свобода на действие. Трябваше да се свърже с Тексан и Змията и да ги запознае с подробностите. Задачата им не беше шега работа, но едва ли щеше да е толкова опасна, колкото ликвидирането на федералния агент. Пък и този път законът щеше да е на тяхна страна… Образно казано.
Четвъртък, 16.09.2010, 13:15
Куонтико
Изражението на командир Алекс Майкълс ставаше все по-сериозно и съсредоточено.
— Какво според теб означава всичко това, Джей? — обърна се той към младия мъж, седнал срещу него.
Гридли разпери ръце.
— Знам ли, шефе… По магистралите на мрежата е голяма суматоха — накъдето се обърнеш — катастрофа и колони от автомобили… Полицаите реагират бързо, но все пак объркването е голямо…
— Предполагаш, че става въпрос за организиран саботаж, така ли да разбирам? И същевременно произшествията не са локализирани на някоя от основните пътни артерии?
Джей сви рамене.
— Странното е, че сами по себе си инцидентите не са нищо особено… и в същото време накъдето и да погледнеш — задръствания, шофьори, които нервничат, забавени поръчки… Така че като цяло ситуацията е доста сериозна. Освен това причинените финансови щети не са за подценяване. Ако се окаже, че от тях се облагодетелства един-единствен човек, това приятелче ще ни сложи в малкия си джоб… Въпреки че засега това е само хипотеза. Няма конкретни основания да смятаме, че зад всичко това стои един-единствен човек…
Джей си пое дъх и остана така — замислен, втренчил невиждащ поглед някъде в пространството.
— Джей?
— Извинявай. Та докъде бях стигнал?… А, да. Ставаше въпрос за това, че авариите засега са равномерно — и хаотично — разпръснати. Няма нито една основна артерия, засегната повече от другите. Негодникът, който е вкарал тази програма в мрежата, е дяволски хитър, но въпреки всичко сметките му ще излязат криви.
И Гридли поклати глава заканително.
— Рано или късно ще го пипнем, шефе. Не знае с кого си има работа…
Майкълс кимна, но изглеждаше доста обезпокоен. И двамата с Гридли съзнаваха, че имат насреща си противник, който не е за подценяване.
— Дръж ме в течение, Джей.
— То се знае, шефе.
Останал сам в кабинета си, Майкълс замислено се облегна назад. Още от убийството на Стив Дей нещо му се губеше… нещо, което не можеше точно да определи, но по някакъв начин беше свързано с предчувствието му, че Мрежата е застрашена. Може би беше прихванал професионалната параноя, но възможно беше и някой действително да е взел на прицел Мрежата. Тук обаче възникваше въпросът: защо?
Махна с ръка над компютърното устройство за връзка.
— Да? — обади му се Тони от съседния кабинет.
— Здравей, Тони? Нещо ново?
— Абсолютно нищо. Съжалявам, Алекс…
Убийството на Дей си оставаше забулено в неизвестност и това го тормозеше. Понечи да сподели с Тони опасенията си, свързани с последните новини, но се отказа. Предпочете засега да запази подозренията за себе си, но беше решил да потърси евентуалната връзка между убийството на Дей, събитията в Украйна и зачестилите безредици по магистралите във виртуалното пространство.
9
Петък, 17.09.2010, 05:01
В небето над Северна Европа
В кабината на огромния „Боинг“ 747 полковник Джон Хауард се обърна към сержант Фернандес и му кимна. И двамата изглеждаха доста възбудени. Мрежата разполагаше с няколко подобни самолета, оборудвани с най-съвременни апаратури. Безшумен, комфортен и с безобидната външност на обикновен пътнически самолет, боингът притежаваше и друго много важно предимство — той можеше да се приземи преспокойно на места, където един военен американски самолет би бил разпердушинен незабавно.
— Е, Хулио, какво ще кажеш да си преговорим урока…
— Моите уважения, полковник, но имам сериозните основания да смятам, че каквото влезе през едното ви ухо, излиза през другото.
— Благодаря ви за медицинското заключение, д-р Фернандес. А сега, по същество…
Фернандес въздъхна.
— И така… Украйна е по площ горе-долу колкото Франция, населението й е петдесет и два милиона, управлява се от демократично избран президент и парламент с 450 депутати. Американското посолство е в столицата Киев, на ул. „Юрий Коцубински“ 10, в сграда, която навремето е била клуб на комунистическата партия и щаб на младежката комунистическа организация. Само че, както ви е известно, през 1991 г. комунистите в страната са били свалени от власт. Американските служители в посолството са 198 на брой, а освен тях има още 244 украинци…
Хауард лекичко се усмихна — от устата на Хулио една и съща информация всеки път звучеше някак по-различно.
— Населението на Киев е три милиона — продължи Фернандес. — Градът е разположен на река Днепър, на площ от около 44 кв. км. По това време на годината е все още топло, но предимно облачно и често вали. Около седемдесет и пет процента от населението са украинци, двайсет процента — руснаци, а останалите — евреи, беларуси, молдовци, поляци, арменци, гърци и българи. С вас стават общо трима от африкански произход, въпреки че някои от изброените народности също са леко мургавички. Така че… след вас ще се обръщат по улиците.
Хауард махна с ръка. Вече неколкократно бяха спорили на тази тема. Според Фернандес полковникът в никакъв случай не биваше да бъде действаща фигура в тази операция. Той трябваше да си стои в посолството и да дава инструкции по радиосателитната връзка. Глупости.
— Давай нататък…
— Слушам, сър. Градът е с осем часови зони по-напред от Вашингтон. Има прилично метро и улици в що-годе добро състояние, скапано радио и ужасна телевизия. Вечер след шест при повече късмет може да се хване CNN, а ако прежалиш половин заплата, можеш да се сдобиеш с вчерашен брой на „Ню Йорк Таймс“ или „Уолстрийт Джърнъл“ в някой от големите хотели. За обществените тоалетни по-добре да не споменавам… Какво друго?… Така. Паричната единица е „гривня“ и законният курс е две техни гривни за един наш долар. Водата става за миене, само трябва да се поизточи, но не бива да се пие непреварена, защото гъмжи от бактерии. Радиацията от Чернобил вече е в нормални граници, но гъби и горски плодове в никакъв случай не бива да се консумират, освен ако не искаш нощем да светиш като крушка.
Ако шофираш след употреба на алкохол и ченгетата те пипнат, рискуваш да попаднеш в затвора, а може и да те гръмнат като заек, без много да се церемонят с теб. Не че украинците не пият, напротив, наливат се до козирката, но след това не сядат зад волана, а се придвижват на собствените си крака, ако могат… На пиян шофьор тук не прощават…
Официалният език е украинският, но руският все още се говори от повечето хора. Най-полезният израз на украински е: „Пробачте, де человичий туалет?“.
— Което значи?
— „Прощавайте, къде е мъжката тоалетна?“
Хауард се ухили.
— Продължавай!