Приех обаждането.
— Обажда се Лиса Хил.
— О, благодаря, че се обадихте.
— Казвате, че искате да пишете статия. За кого?
— Ами работя за интернет издание, което се казва "Навременно предупреждение". Може и да не сте чували за него, но нашите материали често се цитират от вестници като "Уошингтън Поуст" и "Ел Ей Таймс".
Имаме споразумение и с новините на Ен Би Си да им ги показваме първо на тях.
Чух я че пише на клавиатура и знаех, че влиза в сайта. Това ме накара да си помисля, че е умна и трудно се води за носа. Последва тишина и предположих, че разглежда първата страница на "Навременно предупреждение".
— И вие работите там? — попита накрая.
— Да — отвърнах. — Можете да кликнете на линка "Екип" и ще можете да видите профилите ни. Аз съм последният. Най-скорошно назначение.
Чух кликването още докато давах указанията. Последва ново мълчание.
— На колко сте години? — попита тя. — Изглеждате по-възрастен от всички други с изключение на собственика.
— Имате предвид редактора — казах. — Е, работил съм с него в "Ел Ей Таймс", след това постъпих при него, след като създаде сайта.
— И сте тук, в Лос Анджелис?
— Да, редакцията ни е тук. Студио Сити.
— Не разбирам. Защо потребителски сайт като този ще се интересува от убийството на Тина?
Бях готов за този въпрос.
— В моя ресор попада и киберсигурността — отвърнах. — Имам източници в лосанджелиската полиция, които знаят, че се интересувам от кибер тормоза, защото той попада в областта на потребителската сигурност. Така разбрах за Тина. Говорих с детективите, които работят по случая — Матсън и Сакаи, — и те ми казаха, че тя се е оплаквала на приятели, че някакъв мъж, с когото излизала или се запознала, я преследвал дигитално — така се изразиха детективите.
— Те ли ви дадоха името ми? — попита Хил.
— Не, те не биха издали име на свидетел. Аз…
— Не съм свидетел. Не съм видяла нищо.
— Извинявайте, нямах това предвид. От гледна точка на разследването всеки, с когото те разговарят, се смята за свидетел. Знам, че нямате знание от първа ръка за случая. Видях името ви в статия на "Таймс" и затова се свързах с вас.
Чух още писане по клавиатурата, преди тя да ми отговори. Зачудих се дали не ме е проверила още по-обстойно и не е пратила имейл на Майрън, който бе начело на списъка с екипа на "Навременно предупреждение" и бе споменат като основател и изпълнителен директор.
— Работили ли сте в нещо, наречено "Кадифен ковчег"? — попита тя.
— Да, преди да отида в "Навременно предупреждение" — отвърнах. — Това е местен сайт за разследваща журналистика.
— Пише, че сте влезли в затвора за шейсет и три дни.
— Защитавах източник. Федералното правителство искаше да знае кой е, но аз не издадох името му.
— Какво се случи?
— След два месеца източникът сам се обяви и аз бях освободен, защото федералните получиха това, което искаха.
— Какво се случи с него?
— Беше жена. Уволниха я, защото ми е предавала информация.
— О, боже.
— Да. Може ли да ви задам един въпрос?
— Да.
— Любопитен съм. Как ви намериха от "Таймс"?
— Някога излизах с човек, който работи там в спортния отдел. Той ми е последовател в Инстаграм, видял снимката, която публикувах след смъртта на Тина, и казал на репортера, че познава човек, който е познавал мъртвото момиче.
Понякога хората изваждат късмет. И аз имах доста подобни случаи в кариерата си.
— Ясно — казах. — Значи тогава мога да ви попитам дали вие сте тази, която е казала на детективите за кибер тормоза?
— Те ме попитаха за нещо необичайно около нея напоследък и аз не можах да се сетя за нищо друго, освен за някакъв задник, с когото се свалила в бар преди няколко месеца, а той знаел прекалено много за нея, нали разбирате? Това леко я бе уплашило.
— В какъв смисъл е знаел прекалено много?
— Ами тя не ми каза много. Само че се запознала с този тип в бар и че това трябвало да е някаква произволна свалка, но ѝ се сторило, че е капан.
Докато пиели, той казвал неща, от които ѝ станало ясно, че знае коя е, знаел разни неща за нея и било наистина плашещо, затова избягала.
Беше ми трудно да следвам историята, затова я разбих на части.
— Добре, как се казва мястото, където са се запознали? — попитах.
— Не знам, но тя обичаше да ходи на разни места в Долината — каза Хил. — Разни места на "Вентура". Казваше, че мъжете там не били толкова настоятелни. И си мисля, че това имаше нещо общо с възрастта ѝ.