— Млъквай, Джак, преди пак да си развалил нещо хубаво.
— Нима? Аз съм този, който ще го развали? Ти се договаряш с тях, после аз развалям нещата? Това…
— Не искам да говоря за това сега. И спри да пиеш.
— Какви ги говориш? Мога да пия. Мога да се прибера пеша у дома, ако прекаля, но дори не съм близо до това. И искам да ми кажеш дали онова не е било капан, поставен от теб и ФБР.
— Казах ти, че не. И виж, имаме проблем.
— Знам. Трябваше да ми кажеш. Щях да…
— Не, не говоря за това. Имаме проблем точно тук.
Гласът ѝ се снижи до напрегнат шепот.
— Какво говориш? — попитах.
— Просто ме следвай — каза тя.
Обърна се и ме целуна по бузата, прегърна ме през врата и се доближи до мен. Публичната демонстрация на привързаност беше рядкост при нея.
Знаех, че нещо се случва. Или стигаше до странни крайности, за да отвлече вниманието ми от въпроса, или нещо никак не беше наред.
— Този тип от другата страна на бара — прошепна тя в ухото ми. — Дръж се естествено.
Пресегнах се към питието си и погледнах надолу по бара към мъжа, който седеше сам. Нищо в него не ми се бе сторило подозрително. Пред него имаше коктейлна чаша, до половината пълна с лед и прозрачна течност. На нея бе поставено резенче лимон.
Обърнах си стола така, че да застана лице в лице с Рейчъл, и също я прегърнах.
— Какво те тревожи? — попитах.
— Влезе малко след мен и все още е на първото си питие — каза тя.
— Е, може би не бърза. И ти си на първото питие.
— Само заради него. Той като че ли ни наблюдава, но без да ни наблюдава. Наблюдава мен.
— Какво означава това?
— Означава, че не е погледнал нито веднъж насам, откакто ти дойде.
Но използва огледалата.
По цялото продължение на стената зад бара имаше огледало, както и на тавана отгоре. Виждах въпросния мъж и в двете, което означаваше, че и той ни вижда.
— Сигурна ли си? — попитах.
— Да — каза тя. — И виж раменете му.
Погледнах: раменете му бяха широки, бицепсите и вратът — дебели.
След публикуването на историята за Сврачката ФБР поддържаше хипотезата, че той е бивш затворник, който е оформил тялото си в затвора, а вероятно там е отработил и идеалното си движение, с което чупеше вратове. Разследването бе стигнало до неразкрито убийство на затворник от щатския затвор на Флорида в Старк, чието тяло било скрито зад индустриална перална машина в мокрото помещение. Вратът му бил така жестоко счупен, че като причина за смъртта било записано "вътрешно обезглавяване".
Престъплението така и не било разкрито. Няколко осъдени работели в пералното помещение или имали достъп до него, но охранителните камери били замъглени от парата на сушилните — проблем, който бил посочван нееднократно от надзирателите, но така и не бил решен.
Повече от месец във ФБР бяха преглеждали записи от камерите в задния двор и бяха проверявали всеки затворник, работил или имащ достъп до пералното помещение в деня на убийството. Агент Мец ми бе казал, че е сигурен, че Сврачката е убил затворника. Престъплението се бе случило преди четири години, много преди да започнат убийствата, и отговаряше на метода на действие на Сврачката, който се бе появил първо във Флорида.
— Добре — казах. — Но чакай малко.
Извадих телефона си и влязох в галерията му. Все още имах снимка на портрета по описание на Сврачката. Отворих го и извърнах екрана към Рейчъл.
— Не прилича много на него — казах.
— Не се доверявай прекалено на портрет по описание — каза тя.
— Но Гуинет каза, че е доста точен.
— Тя беше емоционална. Искаше да е точен.
— Портретът на Юнабомбър беше съвсем точен.
— Един на милион. Освен това портретът на Сврачката беше показан по всеки телевизионен канал в страната. Би трябвало да е променил вида си. Инцелите много си падат по това. Пластична хирургия. Освен това е на точната възраст: около трийсет и пет.
Кимнах.
— Е, какво да правим? — попитах.
— Първо, ще се държим все едно не знаем, че е там — каза Рейчъл. — И ще видя дали мога да включа Мец.
Тя извади телефона си и отвори камерата. Вдигна телефона, сякаш си правеше селфи. Приближихме се един към друг и се усмихнахме към екрана, докато тя снима мъжа в другия край на бара.
Взря се за миг в снимката и каза:
— Още една.
Усмихнахме се и тя снима пак, този път увеличи фокуса върху лицето му. За щастие Ел се наведе към двойката по средата, така че нищо не пречеше на Рейчъл.
Погледнах какво е снимала и се изсмях, все едно снимката не беше хубава.