— Къде е отсечката? — попита тя.
— Идва — отвърна Амин.
Огледах се през всички прозорци и се чудех какво ли означава отсечка. Точно когато минахме покрай открито пространство вдясно от нас, видях присветкващите фарове на кола, спряла на една алея. След това тя излезе на улицата зад нас и спря внезапно пред нашата опашка, като така създаде бариера между нея и нас. Гледах всичко това през задния прозорец.
В същото време друга кола излезе от алея зад нашата опашка и я притисна.
Видях агентите да изскачат от десните врати на първата кола и да се скриват зад предния ѝ капак. Предположих, че същото се случва и с колата от другата страна.
Амин продължи да кара, като ни отдалечаваше от операцията по залавянето.
— Спри тук! — извика Рейчъл. — Спри!
Без да обръща внимание на Рейчъл, Амин започна бавно да намалява скоростта, когато стигнахме края на улицата при ограда край бетонен акведукт, известен като Лосанджелиската река. Рейчъл посегна към дръжката на вратата още преди автомобилът напълно да спре.
— Остани в колата — каза Амин. — Остани в колата!
— Глупости — отвърна Рейчъл. — Ако е той, искам да го видя.
И изскочи през вратата.
— По дяволите — каза Амин.
След това изскочи и той и ми размаха пръст през отворената врата.
— Остани тук!
Тръгна след Рейчъл по улицата. Изчаках малко, преди да реша, че и аз не бих искал да пропусна това.
— Майната му.
Излязох през вратата, която Рейчъл бе оставила отворена. Огледах се и видях Рейчъл да наближава блокадата. Амин беше точно зад нея. Отидох на десния тротоар и тръгнах по улицата под прикритието на паркираните коли.
Подковата вече бе осветена от предните фарове и прожектора на хеликоптера, който бе дошъл откъм магистралата. Чух викове на мъже по улицата пред мен, ставаха все по-настойчиви.
След това чух ясно една дума, повторена от множество гласове:
— Оръжие!
Последваха изстрели. Прекалено много, за да ги преброя. Всичко се случи за пет, може би десет секунди. Инстинктивно приклекнах зад колите край тротоара, но продължих да се движа по улицата.
Стрелбата свърши, аз се изправих и продължих да вървя, а очите ми търсеха Рейчъл, за да съм сигурен, че е жива и здрава. Не я виждах никъде.
След настъпилата зловеща тишина пак се чуха крясъци и накрая някой обяви, че всичко е наред.
Стигнах до блокадата, минах между две коли и влязох в осветеното отгоре пространство.
Мъжът от бара лежеше по гръб на земята до отворената врата на стара тойота. Видях огнестрелни рани в лявата му ръка, гърдите и шията. Беше мъртъв, очите му бяха отворени и се взираха безизразно в хеликоптера отгоре. Агент на ФБР с бронежилетка стоеше на два метра и половина, краката му бяха разкрачени над хромиран пистолет на земята.
Когато леко се извърна, видях, че е агентът, когото бях срещнал, след като Роджър Вогъл бе прегазен от Сврачката. Мец.
И той ме видя.
— Хей, Макавой! — извика ми. — Върни се! Върни се веднага!
Разперих ръце, за да покажа, че съм невинен. Мец даде знак на друг агент, стоящ наблизо, и му нареди:
— Върни го в колата.
Агентът тръгна към мен. Хвана ме за ръката, но аз я измъкнах и погледнах към Мец.
— Мец, сигурно се шегуваш! — извиках.
Агентът понечи да ме сграбчи по-агресивно. Мец остави лежащия на земята пистолет и тръгна към мен, вдигнал ръка, за да спре агента.
— Аз ще се оправя с това — каза Мец. — Наглеждай оръжието.
Агентът смени посоката и Мец дойде при мен. Не ме докосна, но разпери ръце, сякаш искаше да скрие от мен лежащия на земята мъж зад него.
— Виж, Джак, не може да си тук — каза той. — Това е местопрестъпление.
— Какво се случи? — попитах. — Къде е Рейчъл?
— Рейчъл? Не знам. Но ти трябва да се махнеш, Джак. Остави ни да си свършим работата и после ще говорим.
— Той извади оръжие?
— Джак…
— Той ли беше? Сврачката не използва оръжие.
— Джак, чуй ме. Няма да говорим за това сега. Нека обработим местопрестъплението и тогава ще говорим. Върни се на тротоара или ще имаме проблеми. Предупреден си.
— Аз съм представител на медиите. Имам право да съм тук.
— Така е, но не насред шибаното местопрестъпление. Наистина започвам да губя търпение…
— Джак…
И двамата се обърнахме. Рейчъл стоеше между две паркирани коли зад мен.
— Рейчъл, изведи го или по-късно ела да му платиш гаранцията — каза Мец.
— Хайде, Джак — каза тя.
Махна ми да отида при нея. Погледнах назад към мъртвия мъж на земята, след това се обърнах и тръгнах към нея. Тя излезе измежду двете коли и стъпи на тротоара. Последвах я.