Според Мец Фелдър ги е последвал с колата си и е влязъл в капан на ФБР. Когато му е казано да слезе от колата с вдигнати ръце, той се е подчинил. Но по незнайни причини е посегнал към колана си и е извадил пистолет 45-и калибър. По него е стреляно, когато е вдигнал оръжието.
"Той не ни остави друг избор", твърди Мец, който е бил на местопрестъплението по време на престрелката, но самият той не е стрелял.
Там са били още седем агента и четирима от тях са стреляли по Фелдър. Мец твърди, че престрелката ще бъде разследвана от Отдела за професионална отговорност на Бюрото и прокуратурата.
Мец, който е помощник главен специален агент на местното бюро в Лос Анджелис, се чувства загрижен, че действията на Фелдър могат да вдъхновят и други от общността на инцелите да постъпят по същия начин.
Той казва, че се взимат мерки за охрана на Уолинг и другите, участвали в разследването на Сврачката.
Междувременно Мец призна, че усилията за идентифицирането на Сврачката и ареста му продължават, но с всеки изминал ден напрежението нараства.
"Няма да си отдъхнем, докато този човек не е зад решетките — казва той. — Трябва да го намерим".
Джак
43
Събрахме се в студио "Сън Рей" на Кахуенга Булевард, за да запишем последния епизод на подкаста за Сврачката. Последният, докато не се случеше някакъв истински пробив в разследването, който да бъде достоен за нов епизод. Бях направил вече седемнайсет. Бях обсъдил историята от всеки възможен ъгъл и бях интервюирал всеки, свързан със случая, който бе готов да застане с името си и да бъде записан. Дори и Гуинет Райе в болничната ѝ стая, като вместо нея говореше електронно устройство, управлявано от лаптопа ѝ.
Този последен епизод бе изобилно рекламирана дискусия на живо с всички участници в случая, които успях да събера. В студиото имаше кръгла маса и апаратна. Тук бяха Рейчъл Уолинг, Мец от ФБР, детектив Руис от полицейския участък в Анахайм, Майрън Левин от "Навременно предупреждение" и Ерве Гаспар, адвокатът на Джесика Кели, жертвата на Уилям Ортън. Така и не успях да разбера дали Руис или Гаспар бяха моето Дълбоко гърло. И двамата отричаха. Но Гаспар с готовност прие поканата да участва в подкаста, а Руис се нуждаеше от убеждаване. Това наклони везните към Гаспар. Той се наслаждаваше на тайната роля, която бе изиграл в разследването.
Емили Атуотър щеше да се включи по телефона от неизвестното си местонахождение в Англия и бе готова да отговаря на въпросите.
Имахме обаждания още преди да започне излъчването. Това не ме изненадваше. Слушателите на подкаста непрекъснато се увеличаваха.
Повече от половин милион души вече бяха слушали епизода от предишната седмица, когато бе обявено обсъждането на живо.
Събрахме се около кръглата маса и Рей Столингс, звукорежисьорът и собственик на студиото, ни раздаде слушалки и провери и нагласи микрофоните.
Моментът бе неловък за мен. Бяха минали почти три месеца от опита за отвличане на Робинсън Фелдър. През това време бях виждал Рейчъл само веднъж, и то когато бе дошла в апартамента ми, за да си вземе някои дрехи, които бе оставила там.
Вече не се виждахме, въпреки че се извиних и се отказах от обвинението, което бях отправил към нея в онази последна вечер. Както ме бе предупредила, това обвинение бе съсипало всичко. С нас вече беше свършено. За да я накарам да дойде за последния епизод на подкаста, трябваше да проведа лобистка кампания по имейла, която бе дигитална версия на пълзене по корем. Можех и без нея, но се надявах, че ако се съберем в една стая, може пак да прехвърчи искра или поне да получа възможност отново да призная греховете си и да поискам прошка и разбиране.
Не бяхме прекъснали напълно комуникацията си, защото все още бяхме свързани от случая със Сврачката. Тя беше моят източник. Тя имаше достъп до Мец и разследването на ФБР; аз имах достъп до нея. Макар да общувахме само по имейл, все пак общувахме и аз неведнъж се бях опитвал да говоря с нея извън отношенията ни като източник и репортер.
Но тя отбиваше тези опити и настояваше от сега нататък комуникацията ни да е само на професионално ниво.
Наблюдавах я, докато Рей нагласяваше микрофона пред устните ѝ и я караше да произнесе името си няколко пъти, докато настрои нивата на звука. Тя избягваше да среща очите ми през цялото време. Бях озадачен от този обрат, както и от всичко друго, което се бе случило по време на това разследване. Не можех да разбера какво мое качество или каква липса ме кара да се съмнявам в нещо сигурно и да търся пукнатини в основите му.