След като ни включиха на живо, започнах с предварително приготвеното въведение, което пусках в началото на всеки епизод на подкаста.
— Смъртта е моят ресор. Изкарвам си парите с нея. Градя професионалната си репутация върху нея… Аз съм Джак Макавой, а това е "Ресор: убийство", подкаст за истински престъпления, който ще ви отведе отвъд заглавията по следите на убиец с разследващите по случая. С този епизод завършва първият сезон, в него ще чуете дискусия на живо с разследващите, адвокатите и журналистите, участвали в изобличаването и проследяването на серийния убиец, известен като Сврачката…
И така нататък. Представих гостите в студиото и започнах да приемам въпроси от слушателите. Повечето бях рутинни и леки. Аз бях модераторът и избирах кой участник да отговаря. Всеки бе предупреден предварително да отговаря кратко и точно. Колкото по-кратки бяха отговорите, толкова повече въпроси можехме да получим. Прехвърлих много от тях на Рейчъл, като си мислех, че така мога някак си да разговарям с нея. Но след известно време се почувствах засрамен и празен.
Най-необичайният въпрос дойде от жена, която се представи като Чарис. Тя не попита нищо за случая със Сврачката. Но каза, че преди единайсет години сестра ѝ Кайли била отвлечена и убита, а тялото ѝ било захвърлено в пясъка под кея във Венис. И че полицията така и не арестувала никого за престъплението и доколкото ѝ било известно, случаят не се разследвал.
— Въпросът ми е дали бихте разследвали този случай — попита Чарис.
Питането беше толкова извън контекста, че се затрудних да отговоря.
— Ами — започнах, — бих могъл да го проуча и да проверя какво е направила полицията, но аз не съм детектив.
— Ами Сврачката? — попита Чарис. — Вие го разследвахте.
— Обстоятелствата бяха малко по-различни. Работех по статия и се оказа, че съм попаднал на сериен убиец. Аз…
Прекъсна ме тракване в слушалката. Чарис бе затворила.
Хванах пак юздите на дискусията и удължихме епизода.
Рекламираният час се превърна в деветдесет минути и единственият път, в който се отклонихме от въпросите, беше когато прочетох рекламите на спонсорите, които бяха най-вече други подкасти за истински престъпления.
Слушателите, които се обаждаха, бяха ентусиазирани за "Ресор: убийство" и питаха за какво ще се разказва в следващия сезон и кога ще започне. На тези въпроси още нямах официален отговор. Но беше хубаво да знам, че имам публика, която ме чака. Това повдигна умърлушения ми дух.
Трябваше да призная, че тайно се надявах той да ми се обади.
Сврачката. Надявах се, че е един от слушателите на подкаста и че ще усети порив да ми се обади и да дразни или заплашва журналистите или разследващите. Затова оставих разговора да продължи толкова дълго.
Исках да стигна до всеки слушател, който чакаше да говори.
Но това така и не се случи и когато отговорихме и на последния въпрос и спряхме живото излъчване, погледнах през масата към Мец. И преди бяхме говорили за възможността да се обади неизвестният субект, както във ФБР наричаха заподозрения. Той поклати глава, а аз свих рамене.
Погледнах Рейчъл, която седеше до Мец. Тя вече си сваляше слушалките.
Видях, че докосва ръката му, навежда се и му прошепва нещо. Жестът ми се стори интимен. Духът ми падна още повече.
Приключих с обичайните благодарности към създателите на подкаста: събеседниците, спонсорите, студиото и звукорежисьора. Обещах на слушателите, че ще има нова глава за случая със Сврачката веднага щом нещо се случи. Завършихме с мелодия на саксофонистката Грейс Кели, която се казваше "Край гроба".
И това беше. Свалих си слушалките и ги окачих на стойката на микрофона. Другите направиха същото.
— Благодаря на всички — казах. — Стана добре. Надявах се Сврачката да се обади, но вероятно е бил зает с прането днес.
Беше тъп и безчувствен опит за шега. Никой дори не се усмихна.
— Трябва да отида до тоалетната — каза Рейчъл. — Така че си тръгвам.
Радвам се, че ви видях.
Тя ми се усмихна, докато ставаше, но тази усмивка не ми вдъхна никаква надежда. Гледах я, докато излизаше от студиото.
Гаспар и Руис бяха следващите, които излязоха, защото трябваше да шофират чак до Ориндж Каунти. Попитах Рей дали Емили още е на линия, но той каза, че е затворила. Майрън също си тръгна, а след него и Мец.
Останах с Рей, който имаше въпроси дали искам да монтира разговора и да го съкрати до час, или да го пусне целия като финален епизод на сезона.