Но този път Рейчъл вдигна.
— Джак, моментът не е подходящ.
Затворих лаптопа и заговорих с тих глас.
— С Мец ли си?
— Джак, няма да ти се обяснявам с кого…
— Нямах предвид това. Все още ли си с Мец?
Пак погледнах в огледалото за обратно виждане и осъзнах, че трябва да спра да говоря на висок глас.
— Да — отвърна Рейчъл. — Той ме връща в офиса ми.
— Провери си съобщенията — казах.
И затворих.
Когато стигнах до кръстовището с "Вайнланд", трафикът отново се забави. Използвах момента, за да напиша съобщение до Рейчъл.
В колата си съм. Свраката се крие отзад.
Когато го изпратих, осъзнах, че автокоректът бе поправил Сврачката на Свраката. Но предположих, че тя ще разбере.
Така и стана и почти веднага получих отговор.
Сигурен ли си? Къде си?
Вече бях до сградата, в която живеех, но я подминах. И написах отговор.
"Вайнланд".
Телефонът ми изписука и на екрана се появи името на Рейчъл.
Вдигнах, но не казах нищо.
— Джак?
Изкашлях се с надеждата, че тя ще разбере, че не искам да се издавам, че говоря по телефона, на човека в багажника.
— Добре, разбрах — каза Рейчъл. — Не можеш да говориш. Така че слушай, имаш два избора. Отиди на оживено място и паркирай някъде, където има хора, слез и се отдалечи от колата. Дай ми местоположението и ние ще се опитаме да закараме там полицията и да се надяваме, че ще го заловим.
Тя изчака известно време за някакъв отговор, преди да продължи с втория избор. Сигурно бе разбрала мълчанието ми като интерес към алтернативен план.
— Добре, другият начин е да се погрижим наистина да го хванем.
Караш към определено място и ние организираме подкова като преди и най-накрая го залавяме. Този избор е по-рискован за теб, разбира се, но мисля, че ако не спираш колата, той няма да предприеме нищо. Ще чака.
Млъкна. Аз не казах нищо.
— Е, Джак, направи следното. Изкашляй се веднъж, ако искаш първия план. Не кашляй и не прави нищо, ако искаш да е вторият Осъзнах, че ако се забавя, за да обмисля възможностите, мълчанието ми ще потвърди, че предпочитам по-рискования план. Но нямаше проблем.
В този момент си спомних Гуинет Райе в болницата, обградена от тръбички и машини, и електронната ѝ молба да не залавяме Сврачката жив.
Исках втората възможност.
— Добре, Джак, план две — каза Рейчъл. — Изкашляй се, ако съм разбрала погрешно.
Мълчах и Рейчъл прие потвърждението.
— Трябва да се качиш на 101-ва магистрала и да тръгнеш на юг — каза тя. — Ние току-що минахме по нея, празна е. Ще можеш да стигнеш до Холивуд и дотогава ще имаме план. Обръщаме и тръгваме натам.
Приближавах южно отклонение за 170-а магистрала. Знаех, че тя се слива със 101-ва след по-малко от километър и половина на юг. Рейчъл продължи:
— Ще оставя линията отворена, докато Мат организира всичко — той говори с полицията в Лос Анджелис. Те ще успеят да се мобилизират по-бързо. Ти само продължавай да се движиш. Той няма да предприеме нищо, докато се движиш.
Кимнах, макар да знаех, че тя не може да ме види.
— Но ако се случи нещо, трябва да спреш, да слезеш от колата и да избягаш. Пази се, Джак… имам нужда… да си в безопасност.
Усетих тихия и по-интимен тон в гласа ѝ и исках да отговоря. Надявах се, че мълчанието ми е казало нещо. Но в ума ми бързо се промъкна съмнение. Дали не бях оставил нещо в багажника? Дали ударът, който бях чул, не беше от дупка на пътя? Бях мобилизирал ФБР и полицията на Лос Анджелис заради предчувствие. Вече исках да се бях изкашлял веднъж и да бях обърнал към полицейския участък на Северен Холивуд.
— Добре, Джак — каза Рейчъл, гласът ѝ отново бе придобил командващ тон. — Ще се свържа пак с теб, когато организираме всичко.
Извадих късмет: видях пред себе си зелена светлина за влизане в магистралата.
Отхвърлих съмнението и завих. Завих през отбивката и вече карах на юг по 170-а. Влязох в една от лентите, чрез които тя се сливаше със 101-ва, и вдигнах скоростта до 95 км/ч. Рейчъл се оказа права. Магистралата беше умерено натоварена, но нямаше задръствания. Беше преди час пик и по-голямата част от трафика се движеше на север от центъра към предградията в Долината и отвъд нея.
След като се качих на 101-ва магистрала, се престроих в най-бързата лента и останах там, като вече се движех с 80 км/ч. През няколко секунди проверявах в огледалото за обратно виждане и държах телефона до лявото си ухо. Чувах гласа на Мец, който говореше по друг телефон в колата с Рейчъл. Беше приглушен и не можех да разбера всичко, което казваше. Но определено чувах напрежението в гласа му.