Докато обмислях тези въпроси и разсъждавах върху последния километър, който трябваше да измина до Сънсет Булевард, чух силно тракване в задната част на колата.
Обърнах се и видях, че преградата към багажника е отворена и се е прибрала в кутията си като щора на прозорец.
Там се надигна някакъв силует. Мъж. Огледа се, сякаш за да се ориентира, но после видя през задния прозорец, че сирените, които бе чул, са на линейка, която си проправяше път към мястото на катастрофата.
Обърна се и погледна право към мен.
— Здравей, Джак — каза той. — Къде отиваме?
— Кой, по дяволите, си ти? — попитах. — Какво искаш?
— Мисля, че знаеш кой съм — отвърна той. — И какво искам.
Започна да се катери към задната седалка. Пуснах телефона и настъпих газта. Колата се стрелна напред и аз извъртях волана надясно.
Закачих десния ъгъл на колата пред мен, докато джипът влизаше в аварийната лента. Гумите се завъртяха по чакъла и боклуците, преди да се задвижат. В огледалото за обратно виждане видях как натрапникът падна обратно в багажника, където се бе крил.
Но бързо се появи пак и започна да се катери към задната седалка.
— По-бавно, Джак — каза той. — Закъде си се разбързал?
Не отговорих. Мислите ми препускаха по-бързо от колата, докато се опитвах да измисля план за бягство.
Изходът за Вайн Стрийт беше малко след мястото на катастрофата. Но какво щях да постигна така? Изборите ми изглеждаха прости в този пълен с адреналин момент. Битка или бягство. Да продължа да се движа или да спра колата, да сляза и да бягам.
Подсъзнателно разбирах едно. Ако тръгнех да бягам, Сврачката отново щеше да избяга.
Натиснах газта.
По-малко от сто метра, преди да задмина задръстването и да изляза от аварийната лента, един очукан пикап, пълен с градинско оборудване, внезапно излезе пред мен и потегли с много по-малка скорост.
Извих пак волана надясно и се опитах да го задмина, без да намалявам скоростта. Колата ми остърга бетонната стена, която отделяше магистралата, и след това се блъсна странично в пикапа и го избута към колите вляво. Последва хор от клаксони и звук от смачкан метал, но аз продължих напред. Изправих волана и погледнах в огледалото за обратно виждане. Мъжът зад мен бе изхвърлен на пода под задната седалка.
След две секунди вече бях подминал задръстването и пред мен се отвориха петте ленти на магистралата.
Но все още бях на половин километър от изхода за "Сънсет" и знаех, че няма да мога да удържа Сврачката още дълго. Телефонът беше някъде в колата и предполагах, че Рейчъл още слуша. Реших да проведа последен — както си мислех — разговор с нея.
— Рейчъл! — извиках. — Аз…
Една ръка обви шията ми и ме накара да млъкна. Главата ми се килна назад към облегалката. Посегнах с една ръка и се опитах да се освободя, но Сврачката ме държеше здраво и увеличаваше натиска.
— Спри колата — каза той в ухото ми.
Забих стъпала в пода и се опитах да се избутам назад и да освободя място в хватката му. Колата увеличи скоростта.
— Спри колата — повтори той.
Осъзнах едно нещо: аз имах колан, а той — не. Спомних си как търговецът ми беше разказвал за безопасността и устройството на колата.
Нещо за защитата от претъркаляне. Но тогава не ми се бе сторило интересно. Исках само да подпиша документите и да си тръгна, а не да слушам неща, които никога няма да ми потрябват.
Но сега ми трябваха.
Усетих как колата автоматично се снижи в режим за висока скорост, когато дигиталният скоростомер показа 135 км. Пуснах ръката на нападателя ми, хванах волана с две ръце и рязко завих наляво.
Колата отскочи рязко наляво и след това силите на физиката свършиха работата. За части от секундата се задържа на пътя, а след това предното ляво колело се отдели от асфалта, а след него същото направи и задната лява гума. Мисля, че колата се понесе във въздуха поне метър, а след това се преобърна странично, удари се в земята и продължи да се върти по магистралата.
Всичко сякаш се случваше на забавен каданс, тялото ми се мяташе във всички посоки при всеки удар. Усетих, че ръката около шията ми падна.
Чух силно раздиране на метал и взривно чупене на стъкло. В колата и навън полетяха парчета от вече празните прозорци. Лаптопът ми ме удари в ребрата и в някакъв момент изгубих съзнание.