Преди Майрън да успее да отговори, вратата се отвори и Тали Галвин подаде глава през нея.
— Майрън — каза тя. — Полицията е тук.
Облегнах се на стола и погледнах през прозореца към нюзрума.
Видях Матсън и Сакаи да стоят до бюрото на Тали до входа към редакцията.
— Е — каза Майрън. — Доведи ги тук.
Тали отиде да вземе двамата детективи, а Майрън погледна през масата към мен. Заговори с тих глас:
— Нека аз се оправя с това. Ти не казвай нищо.
Преди да успея да протестирам, вратата на заседателната зала се отвори и Матсън и Сакаи влязоха.
— Детективи — каза Майрън. — Аз съм Майрън Левин, основател и изпълнителен директор на "Навременно предупреждение". Мисля, че говорих с един от двама ви тази сутрин.
— С мен — каза Матсън. — Аз съм Матсън, а това е детектив Сакаи.
— Седнете. С какво мога да ви помогна?
Сакаи понечи да дръпне един от столовете от масата.
— Няма нужда да сядаме — каза Матсън.
Сакаи замръзна, ръката му все още беше върху стола.
— По-скоро имаме нужда вие да станете — продължи Матсън. — Разследваме убийство и последното, от което имаме нужда, е някакви репортери некадърници да си пъхат носа и да ни прецакват. Отстъпете.
— Некадърници, така ли, детектив? — каза Майрън. — Какво означава това?
— Означава, че дори не сте истински журналисти, а този тип души наоколо, разговаря със свидетели и ги заплашва.
И посочи към мен. Аз бях "този тип".
— Това са глупости — казах. — Всичко, което съм…
Майрън вдигна ръка, за да ме накара да млъкна.
— Детектив, моят репортер работи по статия. А що се отнася до това, че ни мислите за некадърници, трябва да знаете, че сме напълно признати и легитимни членове на медийната гилдия и се радваме на свободата на словото. Не позволяваме да бъдем сплашвани, докато работим по напълно валиден новинарски сюжет.
Бях поразен от спокойното поведение и силните думи на Майрън.
Само преди минути той подлагаше на съмнение мотивите ми и самата история, която исках да разкажа. Но сега бяхме сплотили редиците и давахме твърд отпор. Ето затова бях започнал да работя за Майрън.
— Няма да имате никаква статия, ако репортерът ви се озове в затвора — каза Матсън. — Как би изглеждало това на вашите медийни събратя?
— Казвате, че ако продължим да разследваме тази история, ще затворите репортера ни? — попита Майрън.
— Казвам, че той много бързо може да се превърне от репортер в основен заподозрян и тогава свободата на словото няма да има кой знае какво значение, нали?
— Детектив, ако арестувате репортера ми, ви гарантирам, че това ще се превърне в сюжет с широк обществен отзвук. Ще влезе в новините в цялата страна. Същото ще се случи и когато бъдете принудени да го освободите и да признаете публично, че отделът ви е сгрешил и е скалъпил обвинение срещу репортер, защото той може да намери отговорите, които вие не можете.
Матсън като че ли се поколеба, преди да отговори. Накрая заговори, като гледаше право в мен, тъй като вече бе разбрал, че Майрън е непробиваема стена. Но в думите му вече нямаше толкова острота.
— За последен път ви казвам да стоите далече от това — каза той. — Стойте далече от Лиса Хил и от разследването.
— Нямате нищо, нали? — казах.
Очаквах ръката на Майрън да се вдигне, за да ми даде знак да млъкна отново. Но този път той не направи нищо. Погледна настойчиво Матсън в очакване на отговор.
— Имам твоята ДНК, приятелче — каза Матсън. — И се надявай да излезеш чист.
— Е, това е потвърждението — казах. — Нямате нищо и си губите времето, като се опитвате да заплашвате хората и да полагате усилия никой да не разбере.
Матсън се изсмя, все едно съм глупак, който не знае какво говори.
След това се пресегна и тупна мълчаливия Сакаи по ръката.
— Да вървим.
Обърна се и поведе Сакаи навън. Двамата с Майрън гледахме през прозореца, докато те се поклащаха през нюзрума към вратата. Чувствах се добре. Чувствах се подкрепен и защитен. Времето не беше добро за журналистите. Това бе епохата на фалшивите новини, когато хората на власт заклеймяваха репортерите като обществени врагове. Навсякъде закриваха вестници и някои казваха, че цялата индустрия е влязла в спиралата на смъртта. В същото време користните и непроверени статии и сайтове се увеличаваха, границата между безпристрастната и пропагандната журналистика все повече се заличаваше. Но в начина, по който Майрън се бе справил с Матсън, видях препратка към дните, когато медиите бяха непоколебими, непредубедени и затова не можеха да бъдат сплашвани. Внезапно за първи път от много време осъзнах, че съм на правилното място.