— Не ви разбирам. Да не говорите за случилото се с врата ѝ?
— О, не.
Засрамих се, че недодяланият ми отговор на първия ѝ въпрос бе извикал в съзнанието ѝ ужасния начин, по който дъщеря ѝ беше убита. В много отношения бих предпочел да ме бе плеснала с опакото на ръката си през лицето, а диамантът на годежния ѝ пръстен да бе разкъсал кожата ми и да бе оставил нов белег.
Ъ… — заекнах. — Имам предвид, че… полицията, от там ми казаха, че тя може да е нова жертва на кибер тормоз, засега, доколкото знам, няма доказателства, че двете са свързани, но…
— На мен не ми казаха такова нещо — отвърна Реджина. — Казаха, че нямат никакви улики.
— Е, не искам да говоря от тяхно име и може би те не искат да ви казват нищо, докато не е сигурно. Но разбрах, че тя е казала на приятели — като Лиса Хил например, — че се чувствала следена. И честно казано, точно това ме интересува. Това е потребителска тема — става въпрос за неприкосновеност на личното пространство — и ако има… проблем, то тогава за това смятам да пиша.
— Как е била следена? Това е ново за мен.
Знаех, че съм загазил. Казвах ѝ неща, които тя не знаеше, и първото, което щеше да направи, след като си тръгнех, бе да се обади на Матсън и да му сподели. Тогава Матсън щеше да научи, че все още активно работя по историята, и Реджина на свой ред щеше да разбере, че моят репортерски интерес към Тина и смъртта ѝ е компрометиран от това, че съм я познавал за кратко, и то в интимен план. Значи това бе единствената ми възможност да говоря с майката на Тина. Тя щеше да бъде настроена срещу мен също като Лиса Хил.
— Не знам как точно е била следена — казах. — Само това казват от полицията. Говорих с приятелката ѝ Лиса и тя каза, че Тина се запознала с някакъв мъж в бар, но ѝ се сторило, че той бил там и я чакал или нещо подобно. Че срещата не е била случайна.
— Казах ѝ да стои далече от баровете — отвърна Реджина. — Но тя не можеше, дори и след арестите и лечението.
Това беше нелеп отговор. Говорех ѝ, че дъщеря ѝ е била следена, а тя се фиксираше върху проблемите ѝ с наркотиците и алкохола.
— Не твърдя, че едното има нещо общо с другото — казах. — Не мисля, че и полицията знае нещо повече. Но знам, че е била арестувана и е била на лечение. Това ли имате предвид с ходенето по баровете?
— Тя непрекъснато излизаше, заговаряше непознати… — обясни Реджина. — Още от гимназията. Баща ѝ каза, че може да свърши така, предупреди я, но тя не слушаше. Като че ли не ѝ пукаше. Беше побъркана на тема момчета още от малка.
Реджина се взираше в далечината, докато говореше. "Побъркана на тема момчета" изгледаше невинно определение, но очевидно пред очите ѝ бе спомен за дъщеря ѝ като млада жена. Неприятен спомен, изпълнен с яд и ненавист.
— Тина някога омъжвала ли си е? — попитах.
— Не, никога — отвърна Реджина. — Казваше, че не иска да бъде вързана само за един мъж. Съпругът ми се шегуваше, че му е спестила много пари, като не се е омъжила. Но тя бе единственото ни дете и винаги съм искала да ѝ планирам сватбата. Но това така ѝ не се случи. Тя винаги търсеше нещо и смяташе, че никой от мъжете, с които се среща, не може да ѝ го даде… Какво беше това, така и не разбрах.
Спомних си публикацията, която бях видял в профила на Тина.
— Разбрах от Инстаграм, че е намерила сестра си — казах. — Но тя не е ваше дете, така ли?
Лицето на Реджина се промени и разбрах, че съм напипал нещо болезнено в живота ѝ.
— Не искам да говоря за това — каза Реджина.
— Съжалявам, да не би да казах нещо лошо? — попитах. — Какво се е случило?
— Всички толкова се интересуват от тези неща. Какъв е произходът им.
Дали са шведи, дали са индийци. Не знаят с какво си играят. То е като онова с личното пространство, което споменахте. Някои тайни трябва да си останат тайни.
— Сестрата е била тайна?
— Тина изпрати своя ДНК проба и после ми каза, че има сестра в Напървил. Тя… Не бива да ви разказвам това.
— Можете да ми го кажете неофициално. Никога няма да се появи в статията, но ще ми помогне да разбера дъщеря ви: от какво се е интересувала, какво е било важно за нея. Знаете ли защо е пратила своя ДНК проба за анализ? Да не би да е търсила…
— Кой да знае? Така правят хората, нали? Бързо е. Евтино е. Нейни приятели го бяха направили, търсеха корените си.
Не бях пращал своя ДНК на никой от сайтовете за генетичен анализ, но познавах хора, които го бяха направили, и затова общо взето бях наясно как става. Твоята ДНК минава през база данни и търси съвпадения с други клиенти на сайта, както и процент общи гени. Колкото по-висок е той, толкова по-близка е връзката — от далечен братовчед до брат и сестра.