В декларацията за съгласие ясно се казваше, че ниската цена на ДНК анализа за участниците за проследяване на произход и изследване на здравословното състояние ще бъде спонсорирана от сътрудничещи компании и лаборатории, които плащат за получаване на анонимни данни.
Затова участниците се съгласяваха да получават запитвания от сътрудници с посредничеството на ГТ23, за да се запази анонимността. Запитванията можеха да варират от допълнителна информация за личните навици до изследвания в специфични полета на познанието и дори допълнителна ДНК проба. От участника зависеше дали да отговори. Пряка връзка със сътрудниците не се изискваше.
След тези три страници, в които се излагаха самоналожените мерки за сигурност и обещания, следваше четвърта, в дъното на която пишеше: Не можем да гарантираме, че нарушения никога няма да се случат.
Това бе първото изречение на последния абзац, а след него имаше списък на най-лошите сценарии, които били "твърде невероятни". Те се простираха от изнасяне на информация от страна на сътрудниците до кражба или унищожаване на ДНК проби при транспортирането им до лабораториите, използвани от сътрудниците. В този абзац имаше и едно изречение, което препрочетох много пъти в опит да го разбера.
Възможно е, макар и да е твърде невероятно, трета страна да ви идентифицира, ако успее да съчетае вашите генетични данни с друга информация, станала ѝ достъпна с други средства.
Копирах го и го поставих начело на документа със записките ми.
Отдолу написах: "Какво е това!?"
Вече знаех какъв ще е следващият ми въпрос. Но преди да продължа нататък, кликнах върху връзката ПРАВОРАЗДАВАНЕ в менюто. Отворих декларация от ГТ23 за подкрепа и сътрудничество с ФБР и полицията при използване на генетични данни в криминални разследвания. През последните години темата бе станала гореща, тъй като полицията използваше доставчици на генетични анализи за разкриване на престъпления чрез свързването им с роднинска ДНК. Един от най-известните случаи в Калифорния беше залавянето на Убиеца от Златния щат десетилетия след извършените от него убийства и изнасилвания, след като на сайта на ГЕДмач беше качена ДНК от изследване след изнасилване, което осигури на разследващите съвпадения с няколко от роднините на убиеца. След създаването на родословно дърво се стигна до заподозрян, чиято самоличност бе потвърдена след още ДНК анализи. По същия начин бяха разкрити и много други по-неизвестни убийства. ГТ23 не отричаха, че си сътрудничат с правораздавателните органи.
Още не бях свършил с разглеждането на сайта на ГТ23, а вече имах още един въпрос в моя файл със записки. Не бях сигурен с какво разполагам и какво правя. Бях открил връзка между гибелта на четири млади жени. Те бяха от един и същ пол, с еднакви причини за смъртта и всички бяха участнички в програмата на ГТ23. Предполагах, че ГТ23 имат милиони участници, затова не бях сигурен дали последната връзка е валиден общ знаменател.
Изправих се и погледнах над стената на работната си станция. Виждах само темето на Майрън, който седеше на бюрото си. Помислих си да отида при него и да му кажа, че е настъпил моментът да поговорим. Но бързо отхвърлих тази идея. Не ми се искаше да отида при редактора си, при шефа си, и да му кажа, че не знам каква следваща стъпка да предприема.
Редакторите харесват увереността. Искат да чуят план, който ще доведе до статия. Статия, която ще привлече вниманието към "Навременно предупреждение" и към това, което правехме.
Отложих взимането на решение, като намерих в Гугъл телефонен номер на ГТ23 и се обадих на централата в Пало Алто. Попитах за служител по връзки с обществеността и скоро вече разговарях с медиен специалист на име Марк Болендър.
— Работя в сайт за потребителски новини, който се нарича "Навременно предупреждение", и пиша статия за личната неприкосновеност в областта на ДНК анализите — казах.
Болендър не отговори веднага, чух го да трака по клавиатурата.
— Намерих го — каза той накрая. — Сайтът ви е пред мен. Не бях запознат с него.
— Обикновено си партнираме с по-разпознаваеми издания — казах. — "Ел Ей Таймс", "Уошингтън Поуст", Ен Би Си и така нататък.
— Кой ви е партньор за тази?
— За момента нямаме. Върша малко предварителна работа и…
— Хвърляш въдицата, а?