Това беше стар вестникарски лаф. Той ми показа, че Болендър е бивш новинар, преминал от другата страна. Сега усмиряваше медиите, а не беше част от тях.
— Само репортер би казал това — отбелязах. — Къде си работил?
— О, къде ли не — отвърна Болендър. — Последно работих дванайсет години като репортер с ресор технологии в "Мърк", но си осребрих акциите и се озовах тук.
"Сан Хосе Мъркюри Нюз" беше много добър вестник. Ако Болендър бе писал за технологии в самото сърце на тази индустрия, това означаваше, че си нямам работа с пиар тъпак. Сега вече трябваше да се притеснявам, че ще се досети какво съм намислил и ще намери начин да ме блокира.
— Е, какво бих могъл да направя за теб и за "Навременно предупреждение? — попита Болендър.
— Точно сега имам нужда от най-обща информация за сигурността — казах. — Разгледах сайта на ГТ23 и там пише, че има множество нива на защита при работа с данните и пробите на участниците, и се надявах, че можеш да ми разкажеш за това.
— Ще ми се да можех, Джак. Но питаш за корпоративна информация, за която не говорим. Достатъчно е да кажа, че всеки, който предостави генетична проба на ГТ23, може да очаква най-високо ниво на сигурност в този бизнес. Много над държавните изисквания.
Това бе стандартен отговор и си отбелязах наум, че да надвишаваш държавните изисквания, когато такива няма, не означава нищо. Но не исках да скачам на Болендър и да се поставям в положението на враг толкова рано. Затова си записах думите му във файла, защото щяха да ми трябват за статията — ако такава бъдеше публикувана.
— Добре, разбирам това — казах. — Но на сайта ви ясно се казва, че не можете да гарантирате, че няма да има пробив. Как това не противоречи на току-що казаното?
— На сайта сме сложили това, което са ни казали адвокатите — заяви Болендър с малко по-остър глас. — За нищо в живота няма стопроцентова гаранция, така че трябва да направим това уточнение. Но както казах, мерките ни за сигурност са безупречни и възможно най-добрите. Имаш ли други въпроси?
— Да, изчакай.
Записах отговора му.
— Би ли ми обяснил какво означава това? — попитах. — От сайта ви е.
"Възможно е, но е твърде невероятно, трета страна да ви идентифицира, ако може да съчетае генетичните ви данни с друга информация, достъпна ѝ чрез други средства".
— Означава точно това, което казва — заяви Болендър. — Възможно е, но не е вероятно. Отново — адвокатски език. Трябва да го имаме във формуляра за съгласие.
— Би ли ми разказал малко повече за това? Например, какво означава "друга информация, достъпна чрез други средства"?
— Може да означава много неща, но няма да отиваме отвъд предупреждението, Джак.
— Някога имало ли е пробив в данните на ГТ23?
Болендър помълча, преди да отвърне. Достатъчно дълго, за да стана подозрителен към отговора му.
— Разбира се, че не — каза Болендър. — Ако е имало, това щеше да бъде докладвано на Агенцията по храни и лекарства, която регулира този бранш.
Можеш да провериш при тях и ще видиш, че доклад няма, защото това никога не се е случвало.
— Добре.
Пишех на клавиатурата.
— Ще включиш ли това в статията? — попита Болендър.
— Не съм сигурен — казах. — Както и ти каза, просто хвърлям въдицата.
Ще видим.
— Свърза ли се и с другите? "Двайсет и три и аз", "Предци"?
— Ще се свържа.
— Е, ще съм ти благодарен, ако ми се обадиш пак, за да ми кажеш, ако ще публикуваш статия. Бих искал да прегледам цитатите си, за да съм сигурен, че съм цитиран правилно.
— Ъ… не поиска това в началото на разговора ни, Марк. Обикновено не правя така.
— Е, в началото на разговора не знаех за какво ще е той. Сега съм загрижен да бъда цитиран правилно и в точния контекст.
— Не се тревожи за това. Върша тази работа от доста време и не си измислям цитати, нито ги използвам извън контекст.
— Тогава предполагам, че това е краят на разговора ни.
— Виж, Марк, не разбирам защо си разстроен. Бил си репортер, сега усмиряваш репортери, знаеш как стават нещата. Не поставяш условия след интервюто. Какво те разстройва?
— Като начало, намерих биографията ти и вече знам кой си.
— Казах ти кой съм.
— Но не спомена книгите, които си написал за онези убийци.
— Това са стари, стари истории, които нямат нищо общо с…
— И двете са за високи технологии, използвани от лоши хора. Поета?
Плашилото? Серийни убийци, които са толкова лоши, че имат медийни имена. Така че не смятам, че си се обадил, за да напишеш оптимистичен текст за нашата сигурност, нали? Нещо друго се случва тук.