Не грешеше, но не беше и прав. Все още не знаех с какво разполагам, но неговата уклончивост само увеличаваше усещането ми, че май съм напипал нещо.
— Нищо не се случва — казах. — Наистина се интересувам от сигурността на ДНК пробите, предадени на вашата компания. Но ще направя това за теб. Ако искаш да ти прочета твоите цитати сега, ще го направя. Ще видиш, че съм ги записал точно.
Настъпи мълчание, а след това Болендър отвърна със сдържан тон, който ми показа, че разговорът ни е приключил — освен ако не намерех начин да го продължа.
— Ако това е всичко, Джак…
— Искам да ти задам още един-два въпроса. Четох, че ГТ23 се е разраснала бързо и се е превърнала в един от най-големите доставчици на ДНК анализ.
— Така е. Какъв е въпросът ти?
— ГТ23 все още ли върши лабораторната работа, или е станала толкова голяма, че наема подизпълнители за това?
— Ъ, мисля, че има някакви подизпълнители. Разбирам, че въпросът ти е дали те прилагат същите мерки за сигурност и неприкосновеност и отговорът е — да, абсолютно. Същите стандарти до последната буква. Доста над държавните изисквания. Нямаш новина и трябва да затварям.
— Последен въпрос. Спомена, че компанията и нейните подизпълнители надвишават федералните изисквания и разпореждания по отношение на сигурността, докладват за всеки пробив и т. н. Наясно ли си, че няма никакви изисквания и разпореждания и че вие сами трябва да се докладвате за евентуални проблеми?
— Аз, ъ… Джак, мисля че информацията ти не е точна. АХЛ регулира ДНК пробите.
— Вярно е, това е в прерогативите на АХЛ, но АХЛ е избрала, поне досега, да не прилага регулация. Така че когато казваш, че ГТ23 надвишава държавните…
— Мисля, че това, което казвам, е, че приключихме, Джак. Хубав ден.
Болендър прекъсна връзката и аз затворих. Свих юмрук и тихо го ударих в бюрото като чук. Въпреки че бях въртял на шиш Болендър със собствените му думи, усещах, че около мен се надига мъртво вълнение.
Болендър имаше основателна причина да е разстроен. Освен че трябваше да полага усилия да опази репутацията на компанията, която го бе наела, вероятно също така знаеше, че най-голямата тайна в бранша като цяло е заплашена от разкриване. Генетичните тестове бяха саморегулиращ се бизнес и почти никакви държавни очи не го следяха.
А това си беше новина.
9
Разпечатах всичките си записки от проучването и интервютата, взех страниците от общия принтер и на излизане от редакцията минах покрай Майрън, който говореше по телефона и правеше презентация пред поредния потенциален спонсор. Това беше пробив. Нямаше да се налага да обяснявам какво правя и къде ходя. Излязох през вратата, без да чуя някой да вика името ми.
Трябваха ми четирийсет и пет минути, за да стигна до центъра и да намеря паркинг. Знаех, че рискувам да изгубя два часа, като не се бях обадил предварително, но също така знаех, че ако се бях обадил предварително, пък рискувах Рейчъл Уолинг да е удобно извън офиса, когато стигна там.
Офисът ѝ се намираше в елегантната стара Търговска банка на ъгъла на 4-та улица и Главната. Беше паметник на културата, а това гарантираше, че фасадата на сградата все още беше като на банка. Но някога великолепният интериор беше реновиран, модернизиран и разделен на частни офиси и творчески пространства, наемани най-вече от адвокати, лобисти и други, които имаха бизнес в близкия градски център. Рейчъл държеше две стаи със секретар.
На вратата пишеше "РАУ информационни услуги". РАУ означаваше Рейчъл Ан Уолинг. Секретарят ѝ се казваше Томас Ривет. Той седеше зад бюрото си и се взираше в компютърен екран. Занимаваше се с по-голямата част от компютърната работа, свързана с проучванията на бъдещи служители на компании, които бяха основата на бизнеса.
— Здрасти, Джак — каза Томас. — Не те очаквах днес.
— И аз не очаквах да дойда — отвърнах. — Рейчъл тук ли е?
— Да. Нека само проверя дали е свободна. Може да е извадила документи на някой клиент.
Вдигна телефона на бюрото и се обади в стаята на два метра зад него.
— Рейчъл? Джак Макавой е тук.
Забелязах, че каза цялото ми име. Това ме накара да се зачудя дали има и друг Джак в живота на Рейчъл и дали Томас не ѝ дава да разбере кой точно очаква да се срещне с нея.
Затвори телефона и ме погледна усмихнато.
— Свободна е. Можеш да влезеш.
— Благодаря, Томас.
Заобиколих бюрото му и минах през вратата в средата на стената зад него.
Кабинетът на Рейчъл беше дълъг и правоъгълен, с малко пространство за сядане отпред и Г-образно бюро с големи монитори от двете страни, за да може тя да изпълнява различни задачи едновременно на отделни компютри с различни АйПи-адреси.