— Извинявай — казах бързо. — Нямах предвид…
— Няма нищо, Джак — отвърна Рейчъл. — Минало, забравено. Мисля, че си прав за тази работа с ДНК пробата. Има нещо тук и на твое място бих продължила да ровя.
— Да, но как?
— Каза, че това е саморегулиращ се бранш. Помниш ли как стана ясно, че "Боинг" е на практика саморегулираща се компания, която сама трябва да докладва за катастрофите? Може да си по следите на нещо също толкова голямо. За мен няма значение за какво става въпрос — правителство, бюрокрация, бизнес. Когато няма правила, корупцията тръгва като ръжда.
Това е ъгълът ти. Трябва да откриеш дали ГТ23 или някоя друга подобна компания някога са допускали пробив. Ако е така, тогава край на играта.
— Лесно е да се каже.
— Трябва да се запиташ къде им е слабото място. Онова, което ми прочете. "Не можем да гарантираме, че няма да се случи пробив". Това е важно. Ако не могат да гарантират това, тогава знаят нещо. Намери им слабите места. Не очаквай пиарът просто да ти ги даде сам.
Разбирах какво ми казва, но бях отвън и гледах навътре. Слабите места на всяка система винаги са скрити вътре.
— Знам — казах. — Но ГТ23 е като крепост.
— Нали ти ми каза веднъж, че за добрия репортер няма такова нещо като крепост? Винаги има начин да се влезе. Бивши служители, настоящи недоволни служители. Кого са уволнили? Към кого са се отнесли зле.
Конкуренти, завистливи колеги, винаги има начин да се влезе.
— Добре, ще проверя всичко това.
— Сътрудниците. Това е друго слабо място. Погледни какво правят ГТ23, Джак. Те разпространяват данни — продават ги. В този момент губят контрол над тях. Повече не ги контролират физически, не контролират и това, което се върши с тях. Правят проучване на молбата и след това се доверяват, че именно това изследване ще бъде проведено. Но дали се връщат да проверят? Това е посоката, в която трябва да тръгнеш. Какво казва майката?
— Какво?
— Майката на жертвата. Прочете ми нейни думи. Тя казва, че Тина никога не се е омъжвала, никога не е била свързана с един мъж, че е била "луда по момчетата" от малка. Какво е това? Вежлив начин да кажеш, че е била сексуално безразборна. В днешното общество това се смята за поведенчески проблем при жените. Нали така?
Виждах как инстинктите ѝ на профайлър се задействат. Може и да имах задни помисли, когато дойдох да се видя с Рейчъл, но тя използваше уменията си, за да даде посока на репортерските ми усилия, и това беше красиво.
— Ъ, да, предполагам.
— Класически профил. Мъж прави секс с множество партньорки, няма проблем. Жена? Тя е разпусната. Тя е курва. Дали не е генетично?
Кимнах, спомних си.
— Пристрастяване към секса. Поне един от сътрудниците на ГТ23 проучва рискови поведения и техния генетичен произход. Видях го в една статия. Може да има и други.
Рейчъл ме посочи с пръст и каза:
— Бинго. Пристрастяване към секса. Кой проучва генетичната основа на пристрастяването към секса?
— Еха — казах аз.
— Ех, щеше ми се да имахме тази информация, когато правех разследвания за Бюрото — каза Рейчъл. — Щеше да е огромен принос както към виктимологията, така и към профилирането на заподозрените.
Каза го с тъга, спомняйки си някогашната си работа в Бюрото.
Виждах, че това, което ѝ бях донесъл, я вълнува, но също така ѝ напомня какво е имала някога и каква е била. Започвах да се чувствам зле заради мотивите си да дойда тук.
— Това е фантастично, Рейчъл — казах. — Страхотно е. Даде ми много перспективи към проблема.
— Които един опитен репортер като теб вече знае — отвърна тя.
Погледнах я. Край с укриването на мотивите ми. Тя ме бе разгадала, както някога разгадаваше местопрестъпления и убийци.
— Защо всъщност дойде тук, Джак?
Кимнах.
— Да, това е — казах. — Прочете ме като отворена книга. И точно затова дойдох. Мислех си, че би поискала да се пробваш с това, може би да направиш профил на убиеца, профили на жертвите. Знам много за жертвите и за убиеца, имам времена, места, как са инсценирани нещата — имам доста.
Тя вече клатеше глава, още преди да съм свършил.
— Много съм заета. Тази седмица правим проучвания на кандидатите за проектантската комисия на магистралата Мълхоланд, поръчани от общината, имам си и достатъчно работа от редовните клиенти.
— Е, предполагам, че всичко това плаща сметките — казах.
— Освен това… Наистина не искам да се връщам там. Всичко това е в миналото, Джак.