— Но ти си добра в това, Рейчъл.
— Бях. Но ако го направим така… мисля, че прекалено много ще ми напомни за миналото. Отне ми много време, но го оставих да си отиде.
Погледнах я, сега пък аз се опитвах да я разгадая. Но тя винаги бе била костелив орех. Налагаше се да взема думите ѝ за чиста монета, но се чудех дали свързва миналото, към което не иска да се връща, повече с мен, отколкото с работата, която бе оставила зад гърба си.
— Добре — казах. — Предполагам, че трябва да те оставя да работиш.
Станах, тя също. Малката масичка между нас беше до под коленете ни, затова се пресегнах и се опитах дървено да я прегърна.
— Благодаря, Джак.
— Аз благодаря, Рейчъл.
Тръгнах си и докато вървях по Главната улица към паркинга, на който бях оставил джипа си, проверих телефона си. Бях му изключил звука, преди да вляза при Рейчъл, и сега видях, че имам две пропуснати обаждания от непознат номер и две нови съобщения на гласовата поща.
Първото беше от Лиса Хил.
"Спри да ме тормозиш".
Кратко и ясно, последвано от рязко затваряне. Това ме накара правилно да отгатна от кого е второто съобщение, още преди да го пусна.
Детектив Матсън бе използвал малко повече думи от Хил.
"Макавой, ако искаш да ти повдигна обвинение за тормоз, просто продължавай да притесняваш Лиса Хил. Остави я на мира".
Изтрих и двете съобщения, лицето ми гореше от възмущение и унижение. Просто си вършех работата, но се притеснявах, че нито Хил, нито Матсън виждаха нещата така. За тях аз бях нахален натрапник.
Това ме изпълни с още повече решителност да разбера какво се бе случило с Тина Портреро и другите три жени. Рейчъл Уолинг бе казала, че не иска да се връща в миналото. Но аз исках. За първи път от много време имах история, която раздвижваше кръвта ми с пристрастяваща сила. Щях да си върна това чувство.
10
"Навременно предупреждение" нямаше бюджет за разточителства като юридическата търсачка "Лексис Нексис". Но Уилям Марчанд, адвокатът, който бе в борда на директорите и преглеждаше статиите ни за законови уловки, ползваше тази услуга и я предлагаше на екипа ни, както и много други неща, които правеше за нас гратис. Кантората му, където той обслужваше повечето от клиентите си, които плащаха, се намираше на Виктори Булевард близо до общинския център на Ван Найс и бе близо до съдебните зали, в които той се явяваше от тяхно име. След като си тръгнах от центъра, първо се спрях там.
Марчанд беше в съда, но неговата асистентка Саша Нелсън беше там и ми позволи да седна до нея на компютъра, докато тя търсеше в "Лексис Нексис" дали ГТ23 или нейните основатели някога са били обект на съдебно преследване. Намерих едно висящо дело срещу компанията и едно заведено и прекратено след достигане до извънсъдебно споразумение.
Висящото дело беше за неправомерно прекратяване на трудов договор, заведено от някой си Джейсън Хуанг. В основанията за завеждането му на първата страница се казваше, че Хуанг бил специалист по регулация и бил уволнен, когато друг служител се оплакал, че е бил опипан от него при случайна среща в стаята за почивка. Хуанг отричаше обвинението и твърдеше, че е бил уволнен, без да бъде проведено изчерпателно вътрешно разследване. Че оплакването за сексуален тормоз е измислено като средство да се отърват от него, защото бил поискал стриктно спазване на протоколите на компанията за ДНК тестове и изследвания. Освен това в делото се казваше, че самопровъзгласилата се жертва на нежелано сексуално внимание е била повишена на мястото на Хуанг, след като той е бил уволнен, което ясно показвало, че прекратяването на договора е било незаконно.
Това, което ми направи впечатление, бе, че Хуанг не бе работил на пряко подчинение на ГТ23 в лабораторията на компанията в Пало Алто.
Технически той се беше водил служител на "Удланд Био", независима лаборатория, разположена в Удланд Хилс в Лос Анджелис. "Удланд Био" се описваше в делото като подизпълнител на ГТ23, лаборатория, занимаваща се с част от поръчките за генетически тестове на компанията майка. Хуанг съдеше компанията майка, защото тя имаше краен контрол над решенията относно персонала, а и от нея идваха парите. Той настояваше за 1.2 милиона долара обезщетение, защото репутацията му в бранша била съсипана от фалшивото обвинение и никоя друга компания не искала да го наеме.
Помолих Саша да ми принтира делото, в което имаше и страница с контактите на адвоката на Хуанг, партньор в кантора в центъра на Лос Анджелис. Саша усети вълнението ми и попита: