— Нещо хубаво?
— Може би — казах. — Ако тъжителят или адвокатът му поискат да говорят с мен, може наистина да стигна до нещо.
— Да извадим ли и другото дело?
— Да, разбира се.
Седях на стол с колелца до Саша, докато тя тракаше по клавиатурата.
Тя бе малко над трийсет, работеше отдавна за Марчанд и знаех от предишните ни разговори, че учи право вечерно. Беше привлекателна и начетена, решителна в известен смисъл — хубаво лице и очи скрити зад очилата, никога не слагаше червило, нито даваше други индикации, че е прекарала някакво време пред огледалото на тоалетката. Не носеше пръстени, нито обици и имаше несъзнателен тик да прибира кестенявата си коса зад ушите, докато се взира в екрана на компютъра.
Оказа се, че шестима мъже от Станфорд бяха основали "Генотип 23", за да обслужват нарастващите нужди на правораздавателните институции от ДНК анализ. Но акциите на Дженсън Фицджералд бяха откупени много рано от останалите петима партньори. Години по-късно, когато била основана ГТ23, той подал иск, в който твърдял, че има право на дял от ГТ23, защото бил сред основателите на компанията майка. Първоначалният отговор на иска гласеше, че Фицджералд нямал право на претенции към богатствата, натрупани от новата компания, защото това били различни юридически лица. Но делото в "Лексис Нексис" завършваше със съвместно заявление за прекратяване, което означаваше, че двете страни са стигнали до споразумение и спорът е бил уреден. Подробностите за споразумението бяха поверителни.
Помолих Саша да принтира наличните документи, макар да не виждах начин да науча нещо повече за това дело. Смятах, че случаят с Хуанг ще е по-ползотворен.
След като не намерих никакви други дела срещу компанията, помолих Саша да въведе имената на петимата собственици едно по едно, за да видим дали няма нещо заведено от или срещу тях. Тя намери само дело за развод на един, който се казваше Чарлз Брейър. Двайсет и четири годишният му брак бе свършил след молба, подадена две години по-рано от съпругата му Анита, която твърдеше, че проявявал нетърпима жестокост към нея, и го обвиняваше в серийни изневери. Беше получила развод плюс 2 милиона долара и общия им дом в Пало Алто, който бе оценен на 3.2 милиона.
— Още една щастлива влюбена двойка — каза Саша. — Да го принтирам ли?
— Да, няма да е зле — казах. — Прозвуча много цинично.
— Пари — каза тя. — Коренът на всички проблеми. Мъжете забогатяват, мислят се за владетели на света и се държат така.
— Това от личен опит ли го знаеш? — попитах.
— Не, но го виждаш често, като работиш в адвокатска кантора.
— Имаш предвид в делата?
— Да, в делата. Определено не при шефа.
Тя стана и отиде до принтера, където чакаха всички страници, за които бях помолил. Събра ги и ги защипа, преди да ми ги подаде. Станах и излязох иззад бюрото ѝ.
— Как е следването? — попитах.
— Много добре — отвърна тя. — Минаха две години, остава една.
— Мислиш да работиш тук с Бил или ще се пробваш самостоятелно?
— Надявам се да остана тук и да работя с теб, "Навременно предупреждение" и други клиенти.
Кимнах.
— Добре — казах. — Е, както винаги, благодаря ти за помощта. Кажи и на Бил, че му благодаря. Вие двамата наистина се грижите за нас.
— За нас е удоволствие — каза тя. — Успех със статията.
Когато се върнах в редакцията, Майрън Левин се беше затворил в заседателната зала. През стъклото виждах, че говори с мъж и жена, но те не приличаха на ченгета, затова предположих, че това няма нищо общо с моето разследване. Погледнах към Емили Атуотър, която беше в кабинката си, привлякох вниманието ѝ и посочих към вратата на заседателната зала.
— Спонсори — каза Емили.
Кимнах, седнах на работното си място и пуснах името на Джейсън Хуанг в търсачките. Не намерих телефонен номер или отпечатък в социалните мрежи. Нямаше Фейсбук, Туитър или Инстаграм. Станах и отидох при Емили. Знаех, че тя е в ЛинкдИн, професионалната мрежа, а аз не бях.
— Търся един тип — казах. — Можеш ли да го провериш в ЛинкдИн?
— Нека си довърша изречението — отвърна тя.
Продължи да пише на клавиатурата. Погледнах към Майрън през стъклото и ми се стори, че жената пише чек.
— Май ще вземем заплати тази седмица — казах.
Емили спря да пише и погледна към прозореца на заседателната зала.
— Тя пише чек — обясних.
— С шест цифри, надявам се — отвърна Емили.
Знаех, че най-голямата финансова подкрепа за "Навременно предупреждение" идва от частни лица и семейни фондации. Понякога имаше и грантове от журналистически фондации.