— Добре, кое е името? — попита Емили.
— Джейсън Хуанг. — И го казах буква по буква.
Емили въведе името. Имаше навика да се навежда напред, докато тракаше на клавиатурата, сякаш се гмуркаше с главата надолу в това, което пишеше. Имаше сиво-сини очи, бледа кожа и светлоруса коса и беше на няколко генетични маркера от албинос. Беше също така висока — не само за жена, а изобщо, над метър и осемдесет с обувки с ниска подметка. Но бе избрала да се гордее с външността си, като винаги носеше токчета и никога не слагаше грим. На всичкото отгоре бе и дяволски добра репортерка — първо беше била военен кореспондент, след това бе работила в Ню Йорк и Вашингтон, преди да се отправи на запад към Калифорния, където накрая се бе озовала в "Навременно предупреждение". След две пътувания до Афганистан бе станала корава и непоклатима, което си е страхотно качество за репортер.
— Кой е той? — попита тя.
— Работил е в лаборатория подизпълнител на компанията, която разследвам — казах. — След това е бил уволнен и е завел дело срещу тях.
— ГТ23?
— Откъде знаеш?
— Майрън. Каза, че може да имаш нужда от помощ.
— Имам нужда само да намеря този тип.
Тя кимна, после каза:
— Е, тук са четирима.
Помнех, че имаше описание на Хуанг в делото.
— Живее в Лос Анджелис — казах. — Има магистърска степен по природни науки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Тя започна да разглежда данните на четиримата Джейсън Хуанг, клатеше глава и казваше "не" всеки път.
— Четири пъти "не", губиш. Никой от тези дори не е от Лос Анджелис.
— Добре, благодаря, че погледна.
— Можеш да опиташ в "Лексис Нексис".
— Опитах.
Върнах се на бюрото си. Разбира се, че не бях пуснал името на Хуанг в "Лексис Нексис", както трябваше да направя. Обадих се на адвокатската кантора и тихо помолих Саша Нелсън да го потърси. Чух я, че пише на клавиатурата.
— Хм, само онова дело излиза — каза тя. — Съжалявам.
— Няма нищо — отвърнах. — Имам още няколко коза в ръкава.
След като затворих, се върнах към проучването на Джейсън Хуанг.
Знаех, че мога просто да се обадя на адвоката, който бе завел делото от негово име, но се надявах да хвана Хуанг, без той да му виси на главата и да се опитва да контролира потока информация. Адвокатът обаче се оказа полезен, тъй като бе изброил квалификациите и опита на клиента си в иска, като бе отбелязал, че е придобил магистърска степен от Калифорнийския през 2012 година, а след това бил нает от "Удланд Био". От това ми ставаше ясно, че Хуанг е млад мъж, най-вероятно малко над трийсет. Бе започнал в "Удланд" като лаборант, а само година преди уволнението си бе повишен в специалист по регулацията.
Потърсих професионални организации в областта на ДНК анализа и намерих група, наречена Национално общество на професионалните генетици. На сайта ѝ имаше секция, озаглавена "Търсене на лаборатория", за която предположих, че е място за намиране на служители. Във все още висящото дело Хуанг твърдеше, че се е превърнал в парий в генетиката заради повдигнатото към него обвинение. В ерата на #МеТоо едно голо обвинение бе достатъчно, за да се сложи край на нечия кариера. Помислих си, че има вероятност Хуанг да е качил автобиография и информация за контакт в опит да си издейства покана за интервю за работа някъде.
Възможно бе дори адвокатът му да го е посъветвал да направи така, за да докаже невъзможността да си намери работа в тази област.
Автобиографиите бяха подредени в азбучен ред и бързо намерих тази на Джейсън Хуанг — последната на буквата X. Беше джакпот. В нея имаше имейл, телефонен номер и адрес. Като предишен опит бе посочил работата си в ГТ23 като специалист по регулация. Задълженията му включваха връзки между компанията и множеството регулаторни институции, които наблюдаваха различните аспекти на ДНК анализа. Основните сред тях бяха Агенцията по храни и лекарства, здравното министерство и Федералната комисия по търговия. Забелязах, че Хуанг е включил и няколко препоръки.
Повечето бяха от приятели и преподаватели, но имаше и една от някой си Гордън Уебстър, който се представяше като детектив към Федералната комисия по търговия. Записах си името, стори ми се, че интервю с Уебстър би ми било полезно.
Записах си и контактите на Хуанг. Вече бях в играта и набирах инерция. Ако адресът, даден от Хуанг, беше на дома му, той живееше от другата страна на планината в Западен Холивуд. Проверих колко е часът и си дадох сметка, че ако тръгна веднага, ще успея да мина през Лоръл Каниън преди да се задръсти от движение в час пик.