— Не си спомням.
— Някога ходили ли сте в "Ориндж Нано"?
— Не, никога. Контактувахме само по телефон и имейл.
Кимнах. В този момент разбрах, че ще трябва да пътувам до Ървайн и да посетя "Ориндж Нано".
12
Реших, че няма да използвам времето си по най-добрия начин, ако вляза в потока коли, които чакаха да минат през планината към Долината през задръстените магистрали и планински пътища. Това можеше да ми отнеме деветдесет минути по това време на деня. Едно от нещата, които правят Града на ангелите толкова красив, създава и една от най-големите трудности в него. Планината Санта Моника пресича града по средата, долината Сан Фернандо — където аз живеех и работех — остава от северната страна, а останалата част на града, включително Холивуд и Уестсайд, са на юг. Две магистрали пресичат големите проходи, има и няколко криволичещи двулентови шосета. Което и да избереш, в пет часа в делничен ден не може да се стигне доникъде. Отидох с колата до кафене "Коуфакс" и седнах с капучино и лаптоп на маса под витрината с фигурки с големи подскачащи глави и други сувенири на "Доджърс".
Най-напред изпратих имейл до Майрън Левин, в който накратко му разказвах за интервюто с Джейсън Хуанг и информацията, която бях получил за "Ориндж Нано". След това отворих файл, опитах се да си спомня всичко, което ми бе казал Хуанг, и написах подробно описание на разговора ни по памет. Бях преполовил второто си капучино, когато Майрън ми се обади.
— Къде си?
— От другата страна на хълма. В кафене на "Феърфакс", водя си записки и чакам трафикът да намалее.
— Сега е шест. Кога смяташ да се върнеш?
— Почти приключих със записките, след това ще вляза в задръстването.
— Значи да речем към седем?
— Да се надяваме и по-рано.
— Добре. Ще те чакам. Искам да говорим за тази статия.
— Искаш просто да говорим? Получи ли имейла ми? Току-що направих убийствено интервю.
— Получих имейла, но нека говорим, когато дойдеш.
— Добре. Ще опитам през Никълс Каниън. Може да извадя късмет.
— Ще се видим, когато дойдеш.
След този разговор се зачудих защо Майрън иска да говорим лице в лице. Предположих, че не е убеден като мен, че в тази история има нещо.
Не беше коментирал имейла ми и ми се стори, че ще трябва отново да го убеждавам за статията.
Никълс Каниън беше магически маршрут. Трафикът се движеше гладко през хълмистите квартали над Холивуд до неизбежното задръстване на Мълхоланд Драйв, но след като минах оттам, отново поех безпроблемно надолу към Долината. Влязох в редакцията в 6:40 и сметнах това за постижение.
Майрън беше в заседателната зала заедно с Емили Атуотър. Оставих раницата на бюрото си и му махнах през прозореца. След като се бях прибрал по-рано от очакваното, предполагах, че той вероятно разговаря за някоя статия с нея.
Но той ми махна да вляза и не освободи Емили, когато влязох.
— Джак — каза той. — Искам Емили да ти помага със статията.
Изгледах го продължително, преди да отговоря. Беше постъпил хитро.
Бе оставил Емили в стаята, защото така щеше да ми е по-трудно да протестирам срещу плана му. Но въпреки това не можех да приема такова оседлаване без възражения.
— И защо? — попитах. — Искам да кажа, че ще се справя и сам.
— Това за "Ориндж Нано", което споменаваш в имейла си, изглежда обещаващо — каза Майрън. — Не знам дали знаеш за опита на Емили, но тя е писала за висше образование за "Ориндж Каунти Реджистър", преди да дойде в "Навременно предупреждение". Все още има контакти там и мисля, че ще е добре двамата да си партнирате.
— Да си партнираме? Но това е моята история.
— Разбира се, че е твоята, но понякога историите стават по-големи и има нужда от повече ръце — повече опитни ръце. Както вече казах, тя познава хората там. Освен това имаш и проблем с полицията.
— Какъв проблем с полицията?
— Доколкото ми известно, все още си в списъка с оперативно интересни лица. Говорил ли си с тях наскоро? Обработили ли са ДНК пробата ти?
— Днес не съм говорил с тях. Но това не е проблем. Веднага щом проверят моята ДНК, ще ме махнат от този списък. Планирам утре рано сутринта да отида до "Ориндж Нано".
— Това звучи добре, но не това имах предвид. Не искам да ходиш там неподготвен. Провери ли историята на лабораторията и хората в нея?
— Не още, но ще го направя. Затова се върнах в редакцията, да направя някои проучвания.
— Е, говори с Емили. Тя вече свърши малко работа и може би вие двамата може да измислите план за действие.