— Няма да си мълча — озъбих му се. — Целият свят ще разбере за това.
Това са глупости.
Матсън свали ръцете ми една по една от стената и ми закопча белезниците зад гърба. Поведе ме към колата им, която бе паркирана до тротоара.
Тъкмо преди да ме сложат на задната седалка видях една съседка да се приближава по тротоара с кучето си на каишка и да се взира в моето унижение, докато кучето ѝ ме лаеше. Извърнах се, след това Матсън сложи ръка на главата ми и ме бутна на задната седалка.
Хамънд
13
Хамънд беше на работното си място в лабораторията, разстилаше нитроцелулоза върху табла с гел, която току-що бе извадил от печката.
Усети, че часовникът на китката му вибрира. Знаеше, че това е предупреждение. Беше обявена тревога.
Но процесът не можеше да се прекъсне. Той продължи работата си, като попи таблата с хартиени салфетки и се погрижи да приложи еднакъв натиск върху гела по цялата повърхност. Знаеше, че трябва да спре, след като приключи с поливането. Погледна си часовника и прочете съобщението.
Хей, Чук, искаш ли да пием бира?
Това беше заблуждаващ текст, който идваше от мобилна клетка с кодово име Макс. Разбира се, Макс не съществуваше, но всеки, който случайно зърнеше изскачащото съобщение, макар това да се случваше от вътрешната страна на китката на Хамънд, нямаше да стане подозрителен, въпреки че беше 3:14 през нощта и всички барове бяха затворени.
Хамънд отиде до лабораторията и извади лаптопа от раницата си.
Провери и другите работни станции и видя, че никой не го гледа. Само още трима други лаборанти бяха нощна смяна и между тях и него имаше празни станции. Лабораторията беше с малък бюджет. За изследвания на изнасилвания и неразкрити убийства се чакаше месеци, вместо само седмици и дори дни, но общината бе орязала третата смяна. Хамънд се надяваше, че скоро отново ще работи през деня.
Отвори лаптопа и се идентифицира с отпечатък от палеца си. Отвори програмата за следене и разгледа съобщенията. Видя, че един от детективите, които наблюдаваше, току-що е арестувал някого. Докладът му за задържането бе генерирал съобщението. Партньорът на Хамънд, Роджър Вогъл, бе хакнал вътрешната мрежа на лосанджелиската полиция и бе създал цялата предупредителна система. Голям майстор беше.
Хамънд провери другите лаборанти, след това отново погледна екрана.
Извади доклада, заведен от детектив Дейвид Матсън. Той беше прибрал мъж на име Джак Макавой и го бе регистрирал в ареста на управлението във Ван Найс. Хамънд прочете подробностите около задържането, след това бръкна в раницата за телефона, който държеше в джоб с цип. Той беше за извънредни случаи.
Включи го и зачака да зареди. Междувременно затвори доклада за ареста и отиде на страницата на градската система на места за задържане, която бе с публичен достъп. Въведе името на Джак Макавой и скоро пред него се появи арестантската му снимка. Той излъчваше гняв и съпротива, докато се взираше в камерата. В горната част на лявата му буза имаше белег. Приличаше на нещо, което можеше да се оправи с пластична хирургия. Но Макавой го беше оставил. Хамънд си помисли, че това сигурно е някакъв репортерски знак за храброст.
Телефонът беше готов. Хамънд набра единствения номер, запаметен в него. Вогъл отговори със сънен глас.
— Дано да е нещо важно.
— Мисля, че имаме проблем.
— Какво?
— Матсън е арестувал някого тази вечер.
— Това не е проблем. Това е хубаво.
— Не, не е за убийството. Човекът е журналист. Арестуван е за възпрепятстване на разследването.
— И ме будиш за това?
— Означава, че може да е надушил следа.
— Как би могъл? Полицията дори не…
— Наречи го предчувствие, ако искаш.
Хамънд погледна пак арестантската снимка. Гневен и решителен.
Макавой знаеше нещо.
— Мисля, че трябва да го наблюдаваме — каза той.
— Добре, както искаш — отвърна Вогъл. — Прати ми подробностите в съобщение и ще видя каква информация има. Кога се е случило това?
— Регистрирали са го предната вечер. Получих съобщение от програмата, която ти инсталира.
— Радвам се, че работи. Знаеш ли, това може да е добре за нас.
— Как?
— Все още не знам. По няколко начина. Нека поработя върху това.
Искаш ли да се видим сутринта? На дневна светлина?
— Не мога.
— Шибан вампир. Ще спиш по-късно.
— Не, през деня съм в съда. Ще свидетелствам.
— По кой случай? Може да дойда да те гледам.