Най-накрая Уолш стигна до момента, в който Хамънд представяше откритието, че ДНК, извлечена от миниатюрното количество кръв от пружината на сгъваемия механизъм, съвпада с ДНК на жертвата, Уилма Фурнет.
— ДНК профилът, извлечен от материала по ножа, съвпада с профила от кръвта на жертвата, получен по време на аутопсията — каза Хамънд.
— До каква степен съвпада? — попита Уолш.
— Уникално съвпадение. Идеално съвпадение.
— Може ли да кажете на съдебните заседатели дали има статистика, свързана с идеалното съвпадение?
— Да, ние генерираме статистика, основаваща се на населението по цялата земя, за да придадем тежест на това съвпадение. В този случай жертвата е афроамериканка. В афроамериканската база данни честотата на този ДНК профил е един на тринайсет квадрилиона несвързани индивида.
— Като казвате един на тринайсет квадрилиона, за колко нули става въпрос?
— Това е тринайсет с петнайсет нули отзад.
— Може ли да обясните с прости думи значението на тази честота?
— Да. Населението на земята в момента е около седем милиарда. Този брой е значително по-малък от тринайсет квадрилиона. Това ни показва, че никой, който живее в момента или е живял през последните сто години на планетата, не може да има тази ДНК. Само жертвата по това дело. Само Уилма Фурнет.
Хамънд погледна скришом Дайкс. Убиецът седеше, без да помръдва, очите му бяха сведени към празния жълт лист пред него. Това беше мигът.
Чукът се бе стоварил и Дайкс знаеше, че всичко е свършило.
Хамънд бе доволен от ролята, която бе изиграл в съдебната пиеса. Той беше звездният свидетел. Но също така го болеше, че друг човек ще загази за нещо, което самият Хамънд не смяташе за кой знае какво престъпление.
Не се съмняваше, че Дайкс е направил каквото е било необходимо и че жената е получила това, което е заслужавала.
Въпреки това трябваше да остане за кръстосания разпит, но и той, и защитникът знаеха, че показанията му са непробиваеми. Науката не лъжеше. Науката беше чукът.
Погледна редиците зрители и видя една жена да плаче. Това беше сестрата, която бе настояла Клебър да поднови разследването след почти три десетилетия. Сега Хамънд беше нейният герой. Нейният супермен. С избродирана буква Н на гърдите, първата от Наука, той бе преборил злодея.
Жалко, че сълзите ѝ не го трогваха. Не изпитваше съчувствие към нея, нито към дълго стаяваната ѝ болка. Хамънд вярваше, че жените заслужават всичката болка, която получават.
Два реда зад плачещата жена Хамънд видя Вогъл. Той се бе промъкнал незабелязано в съдебната зала. Сега Хамънд си спомни за по-големия злодей, който бе на свобода. Сврачката. И че всичко, за което Хамънд и Вогъл бяха работили, е изложено на риск.
15
Когато Хамънд приключи със слабия кръстосан разпит на защитника и най-накрая бе освободен като свидетел, Вогъл го чакаше в коридора. Той бе на същата възраст, но имаше съвсем различно излъчване. Хамънд бе ученият, бялата шапка, а Вогъл бе хакерът с черна шапка. Вогъл беше от хората, които имат в гардероба си само джинси и тениски. И това не се бе променило, откакто бяха съквартиранти в колежа.
— Браво, Чук! — каза Вогъл. — Този отива в пандиза!
— Не викай — предупреди го Хамънд. — Какво правиш тук?
— Исках да видя как ще му нариташ задника.
— Глупости.
— Добре, ела с мен.
— Къде?
— Дори няма да излизаме от сградата.
Хамънд последва Вогъл по коридора към асансьора. Вогъл натисна бутона за надолу, обърна се към Хамънд и каза:
— Той е тук.
— Кой? — попита Хамънд.
— Онзи тип. Репортерът.
— Макавой? Как така е тук?
— Ще му повдигнат обвинение. Да се надяваме, че не сме го изпуснали.
Слязоха с асансьора на третия етаж и влязоха в голямата и шумна съдебна зала на съдия Адам Крауър. Седнаха на една от пълните скамейки за зрители. Хамънд никога не бе виждал тази част от системата, в която играеше роля. Няколко адвокати ставаха и сядаха, докато чакаха имената на клиентите им да бъдат извикани. Обвиняемите бяха отвеждани в клетка от дърво и стъкло, за да разговарят със защитниците си или със съдията, когато дойдеше време за делото им. Изглеждаше като организиран хаос, място, на което никой не би искал да попадне, освен ако няма избор или не му платят.