— Какво правим? — прошепна Хамънд.
— Ще видим дали Макавой ще бъде обвинен — прошепна му в отговор Вогъл.
— Как ще разберем?
— Само гледай хората, които довеждат. Може да го зърнем.
— Добре, но какъв е смисълът? Не разбирам защо ще гледаме този тип.
— Защото може да имаме нужда от него.
— Как?
— Както знаеш, детектив Матсън е подал доклад по случая в електронния архив на полицейското управление. Погледнах го. Прав си, репортерът е познавал Портреро, жертвата. Детективите са го разпитвали и той доброволно е дал ДНК проба, за да докаже, че не е убиецът.
— Е, и? — попита Хамънд.
— Тази ДНК проба някак си се озовала в твоята лаборатория. И знаеш какво да направиш с нея.
— За какво говориш?
Хамънд осъзна, че е казал това прекалено високо. Хората на пейките пред него се обърнаха назад. Това, което Вогъл предлагаше, бе повече от всичко, за което досега си бяха помисляли.
— Първо — прошепна той, — ако не е възложена на мен, няма как да се доближа до нея, процедурите са по-различни от тези в Ориндж Каунти.
Второ, и двамата знаем, че той не е Сврачката. Никога не бих накиснал невинен човек.
— Стига де, нали точно това правеше в Ориндж Каунти — прошепна Вогъл.
— Какво? Това беше съвсем различно. Не позволих на човек да отиде в затвора за нещо, което дори не е престъпление. Не съм го пратил там. А тук става въпрос за убийство.
— В очите на закона беше престъпление.
— Чувал ли си някога поговорката, че е по-добре сто виновни да се спасят, отколкото един невинен да страда? Шибаният Бенджамин Франклин.
— Както и да е. Казвам само, че можем да използваме този тип, за да спечелим време. Време, през което да намерим Сврачката.
— И тогава какво? Да кажа: "Извинявай, че ти подправих ДНК пробата"? Това може да ти се струва редно, но не и на мен. Трябва да спрем всичко. Всичко. Веднага.
— Не още. Това трябва да продължи, за да намерим този човек.
Ужасът, който се бе надигнал в гърдите на Хамънд, вече бушуваше с пълна сила. Знаеше, че омразата и алчността му го бяха довели дотук. Беше кошмар, от който не виждаше как ще излезе.
— Хей — прошепна Вогъл. — Мисля, че това е той.
Вогъл леко посочи с брадичка към клетката в предната част на съдебната зала. Приставите бяха въвели свежа порция арестанти. Хамънд си помисли, че третият мъж прилича на онзи от снимката, която Вогъл бе изровил предната вечер. Приличаше на репортера Джак Макавой.
Изглеждаше уморен и съсипан от нощта, прекарана в затвора.
Джак
16
Съдебната зала е пренаселеният портал към съдебната система, място, където попадналите под косата на закона застават пред съдия за първи път, за да им бъдат прочетени обвиненията. След това им се насрочва първото съдебно заседание, първата стъпка по дългия криволичещ път през тресавището, от което ще излязат в най-добрия случай изтощени и обезкървени, ако не и осъдени и хвърлени в затвора.
Видях Бил Марчанд да става от мястото си на първата редица зад огражденията и да си проправя път към мен. Не бях спал предната нощ и всеки мускул ме болеше от часовете, които бях прекарал стиснат като юмрук от страх в общата килия. И преди бях лежал в затвор и знаех, че опасността може да дойде от всеки ъгъл. Затворът е място, където мъжете се чувстват предадени от живота и света и това ги прави отчаяни и опасни, готови да нападнат всеки и всичко, което им изглежда уязвимо.
Когато Марчанд стигна до отвора, през който можехме да говорим, започнах с най-неотложните думи на света за мен.
— Измъкни ме оттук.
Адвокатът кимна.
— Това е планът. Вече говорих с прокурорката и ѝ обясних какво стършелово гнездо са разритали детективите ѝ и тя ще заяви, че няма интерес да образува наказателно преследване. Ще те изкараме оттук най-много след два часа.
— Окръжният прокурор просто ще свали обвиненията? — попитах.
— Всъщност това е градският прокурор, защото става въпрос за нарушение. Но те нямат нищо, с което да го докажат. Ти си си вършел работата под закрилата на Първата поправка. Майрън е тук и е готов да тръгне на война. Казах на прокурора — ако повдигнеш обвинения срещу този репортер, онзи мъж там ще свика пресконференция пред съда в рамките на един час. И това няма да е от онези пресконференции, които в прокуратурата харесват.
— Къде е Майрън сега?
Огледах претъпканите скамейки за зрителите. Не видях Майрън, но едно движение привлече погледа ми и ми се стори, че зърнах някой да се привежда зад друг човек, сякаш за да вдигне нещо. Когато мъжът се изправи, погледна към мен и след това бързо се скри зад седящия пред него. Беше оплешивяващ и носеше очила. Не беше Майрън.