— Добре, майната му — казах. — Какво е открила Емили?
— Не казва — отвърна Майрън. — Само че е научила нещо интересно и пътува към редакцията. След като свършим тук, ще се върнем в Долината и ще се срещнем с нея.
— Може ли първо да ме закараш до апартамента ми? Колата ми е там и искам да си взема душ, преди да правя каквото и да било.
— Нямаш проблем.
Телефонът, портфейлът и ключовете ми бяха конфискувани при регистрацията. Когато ми ги върнаха при освобождаването, ги натъпках набързо в джобовете си, тъй като исках да се махна колкото се може по-скоро от онова място. Когато Майрън ме остави пред комплекса ми на "Удман", ми стана ясно, че е трябвало да внимавам повече с ключодържателя. Ключът за външната порта беше на него, както и тези за джипа, склада в гаража и веригата на велосипеда. Но ключа за апартамента ми го нямаше.
Влязох в жилището си чак след като събудих управителя на сградата от следобедната му дрямка и взех от него копие на ключа. Когато вече бях вътре, намерих на кухненския плот разписка за заповед за претърсване.
Докато бях лежал в ареста предната нощ, Матсън и Сакаи бях преровили апартамента ми. Най-вероятно бяха използвали скалъпеното обвинение за възпрепятстване на разследването като причина. Осъзнах, че най-вероятно това е била целта им от самото начало. Знаели са, че на делото няма да се даде ход, но се бяха възползвали от него пред съдия, за да проникнат в дома ми.
Гневът ми бързо се върна и приех поведението им като директна атака върху правата ми. Извадих телефона, набрах отдел "Грабежи и убийства" на Лосанджелиската полиция и попитах за Матсън. Прехвърлиха ме.
— Детектив Матсън, с какво мога да ви помогна?
— Матсън, надявай се да не разкрия това престъпление преди теб, защото ще те направя да изглеждаш като лайното, което всъщност си.
— Макавой? Чух, че са те пуснали. Защо си толкова бесен?
— Защото знам какво си направил. Арестува ме, за да можеш да претърсиш дома ми, защото така си си заврял главата в задника с това разследване, че си искал да видиш какво имам аз.
Погледнах разписката от заповедта за претърсване и видях, че не са описали нито един иззет предмет.
— Искам си ключа — казах. — И каквото друго сте взели оттук.
— Нищо не сме взели — отвърна Матсън. — И ключът ти е тук. Добре дошъл си по всяко време да си го вземеш.
Изведнъж замръзнах. Не бях сигурен къде ми е лаптопът. Дали Матсън не го бе взел? Бързо прехвърлих наум предната вечер и си дадох сметка, че бях оставил раницата си в джипа, когато бях решил да отида отпред да си проверя пощенската кутия. И тогава бях пресрещнат от Матсън и Сакаи.
Грабнах разписката, за да проверя дали заповедта е за дома и за превозното ми средство. Лаптопът ми бе защитен с отпечатък от пръст и пароли, но предполагах, че Матсън би могъл да отиде в отдела по киберпрестъпления и да накара някой да го хакне.
Ако Матсън бе влязъл в лаптопа ми, значи имаше всичко, което и аз, и знаеше всичко, което и знаех и аз по този случай.
Заповедта беше само за апартамента. През следващите трийсет секунди щях да разбера дали в колата не ме чака втора заповед.
— Макавой, затвори ли?
Не си направих труда да отговоря. Прекъснах връзката и тръгнах към вратата. Слязох по бетонните стълби в гаража и бързо закрачих към джипа.
Раницата ми беше на предната седалка, където помнех, че я бях оставил предната вечер. Върнах се с нея в апартамента и изсипах съдържанието ѝ на кухненския плот. Лаптопът беше там и по всичко личеше, че Матсън не се е докопал до него, нито до записките ми.
Останалото също изглеждаше недокоснато.
Изпитах облекчение, че полицията не е ровила в работата и имейлите ми, но заедно с това почувствах и изтощение, без съмнение причинено от безсънната нощ в ареста. Реших да се излегна на дивана и да подремна половин час, преди да отида в редакцията и да се срещна с Майрън и Емили. Нагласих алармата и заспах в рамките на няколко минути, като последната ми будна мисъл беше за мъжете, с които ме бяха откарали до съда сутринта и които вероятно до един се бяха върнали в килиите си, където само затварянето на очите те прави уязвим.
17
Събудих се объркан. От дълбокия сън ме бе извадил звукът на духалката за листа навън. Погледнах часовника на телефона, но той бе угаснал, след като през нощта бе престоял в ареста, а не бе закачен за зарядното. Без съмнение бях спал повече от отредените ми трийсет минути.