— А какво се случило с Джейн Доу? — попитах.
— Това не знам — каза Емили. — Попитах моя източник кой от полицията в Анахайм се е занимавал с това, но тя си спомни само, че детективът имал идеалното име за тази професия. Диг.
— Първо име или фамилия? — попитах.
— Тя каза първо — отвърна Емили. — Описа го като латино, затова предположих, че първото му име е било Дигоберто или нещо подобно.
Няма да е много трудно да го намерим.
Кимнах.
— Е — каза Майрън. — Университетът в Ървайн показва вратата на Ортън и той си прави частна лаборатория. Отървал се е леко.
— Така е — съгласи се Емили. — Но моят източник ми каза, че главната им грижа била да го махнат от учебното заведение.
— Ами слухът за смяната на ДНК пробите? — попитах аз. — Това изобщо възможно ли е?
— Порових малко, докато чаках да дойдеш — каза Емили. — Технологиите за генно редактиране напредват с всеки ден, но не са достигнали дотам — а със сигурност не са били и преди четири години, — че да можеш да промениш целия код. Случилото се с разследването на Джейн Доу е загадка. Според моя източник Джейн Доу била наела адвокат, готов да съди Ортън и университета. Неговата кантора поръчала свой собствен анализ на пробата и стигнала до същия резултат. Дело не е заведено.
И тримата мълчахме известно време. Накрая Майрън попита:
— И сега какво?
Това беше моето разследване и бях ревнив към него, но трябваше да призная, че Емили Атуотър го бе придвижила напред по страхотен начин.
— Е, трябва да запомним, че този Уилям Ортън е съмнителен тип, но това, което Джак преследва, не го докосва. Засега — каза Емили. — Трябва да съберем още информация, но нека видим докъде сме стигнали. Четирите жертви, за които знаем, са участнички в ГТ23. Възможно е, макар още да не е доказано, техните ДНК проби да са продадени на лабораторията на Ортън за изследователски цели. Добавете и това, че Ортън, както изглежда, е сексуален хищник, и става още по-интересно. Но нямаме нищо конкретно, което да свързва едното с другото.
— Точно така — каза Майрън. — Чудя се колко бихме напреднали в това без по-солидна връзка.
Майрън ме погледна, което приех за добър знак. Това все още си беше моето разследване и той искаше да чуе какво мисля.
— Мисля, че това е част от хвърлянето на въдицата — казах. — Трябва да видим какво ще клъвне. Мисля, че трябва да се опитаме да проникнем в "Ориндж Нано" и да говорим с Ортън. Да го поопознаем чрез пряк контакт.
Не съм сигурен обаче как да го направим. Не мисля, че трябва да му се обадим и да му кажем, че разследваме убийствата на четири жени. Трябва ни друг подход.
— И аз си мислех за това — каза Емили. — Докато чаках Джак днес, разгледах всичко, което успях да намеря за Ортън, и открих, че името му се споменава в годишен доклад на "Рексфорд Корпорейшън". Той е член на борда.
— С какво се занимава "Рексфорд"? — попитах.
— Основно с продукти за коса за мъже — каза Емили. — С акцент върху алопеция — тоест косопад. Браншът е във възход и за двата пола и се очаква в рамките на пет години да се превърне в индустрия за четири милиарда долара.
— Ортън се опитва да лекува това? — попитах.
— Предполагам — отвърна Емили. — Ако успее да създаде генетична терапия, която лекува това състояние или дори само го забавя, представете си колко ще струва. Той е в борда на "Рексфорд", защото компанията финансира изследванията му, и това може да е нашият вход.
— Казваме, че се интересуваме от косопад? — попитах.
— Следваме парите — каза Емили. — Всяка година се харчат милиарди, но още няма лечение — поне засега. Ще влезем от позицията на потребителя: колко от тези лекарства са безрезултатни и докъде сме стигнали с генетичното лечение. Ще изчеткаме егото на Ортън, ще кажем, че сме чули, че ако някой скоро ще направи пробив, това ще е той.
Планът беше добър, единственият му недостатък бе, че не се бях сетил за него пръв. Мълчах и Майрън ме погледна и попита:
— Какво мислиш, Джак?
— Ами тези изследвания за алопеция са новост за мен — казах. — Джейсън Хуанг ми каза, че Ортън проучва зависимостите и рисковите поведения. Оплешивяването не е свързано с нито едно от двете, доколкото ми е известно.