— Така става с изследванията — каза Емили. — Получават билет от фармацевтичната индустрия за една област и така финансират другите си дейности, които наистина ги интересуват. "Рексфорд" плаща за изследванията, които иска, и така финансира изследванията, които иска Ортън.
Кимнах и казах:
— Тогава мисля, че идеята е добра. Това е начинът ни да влезем. Може би първо ще трябва да минем през "Рексфорд". Ще накараме корпоративните пиари да уредят срещата, така на Ортън ще му е по-трудно да откаже — особено ако при него се случва нещо мътно.
— Това е добра идея — отвърна Емили. — Аз…
— Ще се обадя още утре сутринта — прекъснах я. — Ще се опитам да го уредя.
— Кажи им, че двамата ще отидете на интервюто — каза Майрън.
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
— Искам да отидете и двамата — отвърна Майрън.
— Мисля, че мога да се справя и сам — казах.
— Сигурен съм, че можеш — потвърди Майрън. — Но от съображения за сигурност искам да отидете и двамата. Емили, вземи "Канон"-а, така ще можеш и да снимаш.
— Не съм фотограф — протестира Емили.
— Просто вземи фотоапарата — настоя Майрън.
— Ами полицията в Анахайм? — попита Емили. — И там ли искаш да отидем заедно?
— Смятах да отида там утре — обадих се аз. — Да намеря детектив Диг.
Емили не каза нищо. Очаквах да протестира, да заяви, че тя е открила тази следа, но тя не го направи.
— Добре, ти иди, Джак — каза Майрън. — Но чуйте, не искам това да се превръща в състезание. Работете заедно. Отделил съм половината екип за това. Не можем да си губим времето. Открийте дали има нещо там и ако няма, тръгнете си и продължавайте със следващата следа.
— Ясно — каза Емили.
— Добре — добавих аз.
С това срещата приключи и се върнахме по работните си места.
Първото, което направих, бе да се обадя в полицията в Анахайм и да се опитам да се свържа с Диг. Това се оказа лесно. Поисках да ме свържат с детективския отдел и попитах жената, която вдигна:
— Диг там ли е?
— Съжалявам, детектив Руис си тръгна. Да му предам ли съобщение?
— Не, няма нужда. Утре на работа ли е?
— Да, но цял ден ще е в съда. Искате ли да оставите съобщение?
— Не, ще го видя в съда. За изнасилването, нали?
Това беше информирано предположение, основаващо се на работата на Руис по случая с Джейн Доу и Ортън.
— Да, Исая Гембъл. За кого да му предам, че се е обаждал?
— Няма нужда. Ще се видя с него утре там. Благодаря.
След като затворих, влязох в сайта на окръжната прокуратура на Ориндж Каунти и написах в търсачката името на Исая Гембъл. Така стигнах до резюме на делото — отвличане и изнасилване — и съдебната зала, в която щеше да се гледа в съда в Санта Ана. Можех да отида там сутринта.
Докато въвеждах информацията в записките си, бях прекъснат от съобщение от Рейчъл Уолинг.
Искаш ли да пийнем по нещо довечера?
Беше като гръм от ясно небе. Изтърсвам ѝ се без предупреждение за първи път от повече от година и на следващия ден тя иска да пийнем. Не се бавих много с отговора.
Разбира се. Къде? Кога?
Чаках, но не последва незабавен отговор. Започнах да си събирам нещата, да пъхам в раницата всичко, което можеше да ми потрябва на следващия ден в Ориндж Каунти. Тъкмо се канех да ставам и да си тръгвам, когато получих съобщение от Рейчъл.
В Долината съм. Може да се срещнем сега или по-късно.
Какво ще кажеш за мястото, където си се запознал с Кристина? Искам да го видя.
Взирах се в екрана на телефона. Знаех, че има предвид "Мистрал".
Това изглеждаше малко странно, но може би от срещата щеше да излезе нещо повече от споделяне на питие. Може би Рейчъл бе променила решението си за моето предложение към нея. Върнах ѝ съобщение с името и адреса на заведението и ѝ казах, че тръгвам натам.
На излизане минах през работната станция на Емили Атуотър. Тя вдигна очи от екрана.
— Намерих Диг — казах. — Фамилията му е Руис. Утре ще е в съда заради друг случай.
— Чудесно — отвърна Емили. — Би трябвало да можеш да говориш с него там.
— Да, и аз това си мислех. И освен това искам да ти си извиня, ако съм се държал като задник.
— Не, не си. Това си е твоето разследване. Наясно съм.
Кимнах и казах:
— Благодаря за разбирането. Ако искаш да дойдеш с мен да намерим заедно Руис, нямам нищо против. Следата си беше твоя.
— Не, ще остана тук — отвърна тя. — Мислех си, докато ти правиш това, аз да видя какво мога да разбера от федералните. Ще започна с АХЛ.