Выбрать главу

— Нищо не правят по въпроса — казах ѝ. — Все още са на регулационен етап "обмисляне".

— Да, но ни трябва официално изявление за това, както и да попитаме защо е така и кога положението ще се промени. Властта стои зад тези пропуски и това е голяма част от историята.

— Така е.

— Значи аз ще свърша това, а ти отиди в Ориндж Каунти.

— Ще се опитам да уредя нещо с Ортън чрез пиарите на "Рексфорд".

Ще те държа в течение.

Тя се усмихна. И това някак си ме накара да си помисля, че продължавам да се държа като задник.

— Значи без лоши чувства? — попитах.

— Разбира се — каза тя. — Да видим какво ще стане утре.

Кимнах, но когато се обърнах да си ходя, тя каза:

— Никога не бих се извинявала, че съм ревнива към собственото си разследване, Джак.

Извърнах се към нея.

— Видях следа и тръгнах по нея — каза тя. — Имаш пълното право да я запазиш.

— Ясно — отвърнах.

— До утре — каза тя.

18

Когато стигнах в "Мистрал", Рейчъл беше вече на бара, чашата ѝ с мартини бе наполовина пълна. Не ме видя да влизам, затова се спрях и я погледах известно време. Очите ѝ бяха сведени към барплота, четеше някакъв документ. Пресегна се към столчето на чашата с мартини, без да поглежда, и отпи малка глътка. Отношенията ми с нея продължаваха вече почти двайсет и пет години, горещи и хладни, интензивни и дистанцирани, интимни и строго професионални, а в крайна сметка винаги ми разбиваха сърцето. От самото начало тя бе оставила в него дупка, която никога нямаше да зарасне. Можеха да минат години, в които да не я виждам, но не можех да спра да мисля за нея. Да мисля къде е, какво прави, с кого е.

Знаех, че в мига, в който бях решил да я посетя предния ден, си бях купил нова доза надежда и болка. Но някои хора са обречени на това, обречени да танцуват на една и съща музика от надраскана плоча.

Моментът се съсипа, когато барманката ме видя да стоя до вратата и извика своята версия на името ми:

— Жак, какво правиш? Влизай, влизай.

Ел, чиято фамилия не знаех, говореше с френски акцент. Познаваше ме като редовен клиент, но придаваше френско звучене на името ми. Обаче бе достатъчно близо до оригинала и накара Рейчъл да вдигне поглед и да ме види. И моят миг на съзерцание и надежда свърши.

Отидох до бара и седнах до Рейчъл.

— Здравей, отдавна ли си тук? — попитах.

— Не, дойдох малко преди теб — отвърна Рейчъл.

Ел дойде да ми вземе поръчката.

— Обичайното ли, Жак?

— Разбира се — казах.

Ел отиде при бутилката с водка "Кетъл Уан" и започна да ми приготвя питието.

— Добре ли се чувстваш, Жак? — прошепна подигравателно Рейчъл. — Нали знаеш, че този акцент е фалшив?

— Тя е актриса — казах. — Заведението е френско.

— Само в Лос Анджелис.

— Или може би в Париж. Е, какво те води през планината в Долината?

— Опитвам се да привлека нов клиент и днес беше голямата презентация.

— Профилиране?

— Хлябът и сиренето ни.

— Значи влизаш, вадиш си биографията на бивш ФБР агент и им казваш какво можеш да правиш, а те ти дават поръчката?

— Малко опростенческо, но да, така стават нещата.

Ел донесе мартинито ми, постави го върху коктейлна салфетка и каза:

— Воала!

— Мерси! — отвърнах.

Ел отстъпи назад, беше достатъчно умна, за да ни даде лично пространство.

— И това е мястото, на което идваш редовно? — попита Рейчъл. — С барманката с фалшивия френски акцент?

— Живея само на две пресечки оттук — казах. — Мога да се прибера пеша, ако се накъркам.

— Или ако ти излезе късметът. Трябва да ги заведеш у вас, преди да са размислили, нали?

— Това беше удар под кръста и вече ми се иска да не ти бях казвал за това вчера. Това е единственият път, в който ми се е случвало тук.

— Сигурна съм.

— Вярно е, но вече започва да ми се струва, че ревнуваш.

— Мечтай си.

Млъкнахме за няколко минути и имах чувството, че и двамата преглеждаме наум спомени от противоречивата ни история. Винаги излизаше, че аз съм прецакал нещата. Веднъж по време на разследването на Поета, когато собствената ми несигурност ме накара да се съмнявам в нея и това се бе оказало пагубно за връзката ни, и последния път, когато дадох предимство на работата си пред нашите отношения, а нея поставих в непоносима ситуация.

А сега се срещахме в бар и си разменяхме остроумни забележки.

Заболя ме, като си помислих какво би могло да бъде.