— Това е тя.
— Добре — отвърна Матсън. — Как се запознахте?
— Тук, на улицата. Има един ресторант, казва се "Мистрал". Преместих се тук от Холивуд, не познавах никого и се опитвах да опозная квартала.
Ходех там пеша от време на време да пия, защото нямаше нужда да се тревожа за шофирането. Срещнах я там.
— Кога беше това?
— Не мога да си спомня точната дата, но мисля, че беше около половин година след като се преместих тук. Значи преди близо година. Вероятно в петък вечер. Тогава обикновено ходех там.
— Правихте ли секс?
Би трябвало да очаквам този въпрос, но той ме удари като гръм от ясно небе.
— Това не е ваша работа — казах. — Беше преди година.
— Ще приема това за "да" — отвърна Матсън. — Върнахте ли се след това тук?
Разбирах, че Матсън и Сакаи очевидно знаят повече за обстоятелствата около убийството на Тина Портреро от мен. Но въпросите за случилото се между нас преди година им изглеждаха прекомерно важни.
— Това е лудост — казах. — Бях с нея веднъж и след това нищо не се случи. Защо ми задавате тези въпроси?
— Защото разследваме убийството ѝ — отговори Матсън. — Трябва да научим всичко, което можем, за поведението ѝ. Няма значение колко отдавна е било. Затова ще попитам пак: Тина Портреро била ли е някога в този апартамент?
Вдигнах ръце в знак, че се предавам.
— Да — казах. — Преди година.
— Тук ли преспа? — попита Матсън.
— Не, остана два часа, след това си повика "Юбер".
Матсън не зададе веднага следващ въпрос. Дълго се взира в мен, сякаш се опитваше да реши как да продължи.
— Държите ли в този апартамент някакви нейни вещи? — попита той.
— Не — протестирах аз. — Какви вещи?
Той пренебрегна въпроса ми и зададе свой собствен:
— Къде бяхте миналата сряда вечер?
— Шегувате се, нали?
— Не, не се шегуваме.
— По кое време в сряда вечер?
— Да кажем между десет и полунощ.
Знаех, че до 10 вечерта тогава бях на семинара на Артър Хатауей, който ни учеше как да обираме хора. Но също така знаех, че това беше сборище на мошеници и затова на практика не съществуваше. Ако детективите се опитаха да проверят тази част от алибито ми, нямаше да могат да потвърдят, че изобщо има такъв семинар, нито да намерят някой, който да потвърди, че съм бил там, защото така щеше да признае, че и той е бил там. Никой нямаше да иска да направи това. Особено след като статията, която бях предал, бъдеше публикувана.
— Ъ, бях в колата си от десет до десет и двайсет и след това бях тук.
— Сам?
— Да. Вижте, това е лудост. Бях с нея една нощ преди година и след това никой от нас не поддържаше връзка с другия. И за двамата беше ясно, че продължение няма да има. Разбирате ли?
— Сигурен ли сте за това? И за двамата ли?
— Сигурен съм. Никога не съм ѝ се обаждал и тя никога не ми се е обаждала. Повече не я видях в "Мистрал".
— И това как ви накара да се почувствате?
Изсмях се нервно.
— Кое как ме е накарало да се почувствам?
— Че тя не ви се обажда след това?
— Не чухте ли какво казах? Аз не ѝ се обаждах и тя не ми се обаждаше.
Беше взаимно. Просто нямаше бъдеще.
— Тя пияна ли беше онази вечер?
— Пияна — не. Пийнахме по две питиета. Аз платих сметката.
— Ами тук? Още питиета или направо в таванското помещение?
Матсън посочи към горния етаж.
— Тук не пихме — отвърнах.
— И всичко бе по взаимно съгласие? — попита Матсън.
Изправих се. Това беше прекалено.
— Вижте, отговорих на въпросите ви — казах. — Губите си времето.
— Ние ще решим дали си губим времето — каза Матсън. — Почти свършихме и ще ви бъда благодарен, ако седнете, господин Микавой.
Произнесе името ми отново неправилно, вероятно нарочно.
Седнах.
— Вижте, аз съм журналист — казах. — Отразявам престъпления, писал съм книги за убийци. Знам какво правите, опитвате се да ме извадите от релси, за да призная нещо. Но няма да се случи, защото не знам нищо за това. Така че ако обичате…
— Знаем кой сте — прекъсна ме Матсън. — Мислите ли, че ще дойдем тук, без да проучим с кого си имаме работа? Вие сте онзи от "Кадифен ковчег" и за протокола, работил съм с Родни Флечър. Беше приятел и случилото се с него е безобразие.
Ето какво било. Причината за враждебността, която капеше от Матсън като смола от дърво.
— "Кадифен ковчег" затвори преди четири години — казах. — Най-вече заради историята с Флечър, която бе сто процента вярна. Нямаше как да знаем, че ще направи това, което направи. Както и да е, сега работя другаде и пиша статии за защита на потребителите. Не държа полицейския ресор.