Тя пак се засмя.
— Друго и не очаквам — отвърна. — Помня някои от жилищата ти.
Ергенски дупки.
— Е, предполагам, че някои неща никога не се променят.
— Искам да участвам — изстреля тя.
Направих няколко нестабилни крачки, без да отговоря. Чудех се дали говори за връзката ни или за моето разследване. Тя поясни, преди да попитам:
— Печеля тонове пари, но… не правя нищо. Някога… имах умения, Джак. А сега…
— Затова дойдох при теб вчера — обясних. — Мислех си, че ти ще…
— Знаеш ли какво правих днес? Правих презентация пред компания, която произвежда пластмасови мебели. Те искат да са сигурни, че не наемат нелегални имигранти, затова идват при мен и познай какво? Ще им взема парите, щом искат да ми ги дадат.
— Е, така е в бизнеса. Знаеше го, когато…
— Джак, искам да върша нещо. Искам да помогна. Мога да ти помогна в разследването ти.
— Ъ… да, мислех си, че може би ще искаш да направиш профил на човека, който и да е той, отговорен за това. Пък и на жертвите. Имаме нужда…
— Не, искам повече от това. Искам да съм на терен. Като с Плашилото.
Кимнах. Бяхме работили рамо до рамо по това.
— Е, това е малко по-различно. Тогава ти беше агент, а и аз вече имам партньор…
— Но аз наистина мога да ти помогна. Все още имам връзки във федералното правителство. Мога да намирам информация. Да намирам неща, които ти не можеш.
— Какви неща?
— Все още не знам. Ще трябва да видя, но все още познавам хора във всички агенции, защото работя с тях.
Кимнах. Бяхме стигнали до комплекса ми. Не знаех колко от това, което казва, се дължи на алкохола, но по всичко личеше, че думите идват от сърцето ѝ. Поиграх си малко с ключовете, преди да отключа портата.
— Дай да влезем и да седнем — казах. — Ще поговорим за това.
— Не искам да говоря повече тази вечер, Джак — каза тя.
19
Никога не бях ходил в съда в Санта Ана, нито бях шофирал от Долината до Ориндж Каунти в делнична сутрин. Тръгнах в седем, за да съм сигурен, че ще стигна там преди девет. Това стана, след като два пъти се разходих до "Мистрал", за да взема моя джип, а след това и БМВ-то на Рейчъл. Паркирах нейната кола на същото място, където Матсън и Сакаи ме бяха арестували. След това оставих ключовете ѝ на нощното шкафче до леглото, на което тя спеше. Написах ѝ бележка да ми се обади, когато се събуди, и я оставих заедно с два аспирина до ключовете.
Рейчъл сигурно щеше да се разстрои, когато се събудеше в празен апартамент, но исках да стигна до детектив Дигоберто Руис преди процесът да започне.
Чудесен план. След задръстванията на магистрали 101 и 5 влязох в паркинга на наказателния съд на Санта Ана в 9:20. Делото на Исая Гембъл вече се гледаше. Вмъкнах се на задния ред в залата и загледах. Имах късмет. Трябваха ми само няколко минути, за да осъзная, че детектив Руис е човекът на свидетелската банка, който дава показания.
Местата за зрители в залата бяха празни, имаше само една жена на първия ред от страната на обвинението. Делото очевидно не привличаше вниманието на местното население и медиите. Прокурорът беше жена, която бе застанала на катедра между масите на обвинението и защитата.
Съдебните заседатели бяха вляво от нея: в първия час от заседанието дванайсетимата заедно с двете резерви все още бяха нащрек и внимаваха.
Обвиняемият Исая Гембъл седеше на маса до друга жена. Знаех, че според кодекса на сексуалните хищници на такъв процес те трябва да се явят с жена адвокат. Това караше съдебните заседатели да се запитат: ако този мъж е направил това, в което го обвиняват, би ли го представлявала жена?
Руис изглеждаше близо до пенсия. Посивяла лента коса обграждаше плешивото му теме, а очите му изглеждаха вечно тъжни. Беше видял прекалено много в тази професия. Разказваше само един от многото епизоди.
— Срещнах се с жертвата в болницата — каза той. — Там лекуваха нараняванията ѝ и събираха доказателства.
— А тя успя ли да ви даде още доказателства и информация? — попита прокурорът.
— Да, беше запомнила регистрационната табела, която е била в багажника на колата заедно с нея.
— Не е била на колата?
— Не, била е свалена.
— Защо е била свалена?
— Вероятно за да не може заподозреният да бъде разпознат, ако има свидетел на отвличането.
Адвокатът възрази на отговора на детектива, като каза, че това е спекулация. Съдията реши, че Руис има повече от достатъчно опит в случаи с изнасилвания, за да си състави мнението, което бе изразил, и позволи отговорът да бъде допуснат. Това даде смелост на прокурора да задълбочи разпита.