— Виждали ли сте преди нещо подобно? — попита тя. — Свалянето на регистрационната табела.
— Да — каза Руис.
— Като опитен детектив бихте ли казали какво ви говори това?
— Предумишленост. Че е имал план и е излязъл на лов.
— Лов?
— Търсене на жертва. На плът.
— Да се върнем на това, че жертвата е била в багажника. Не е ли било прекалено тъмно, за да види табелата?
— Било е тъмно, но всеки път, когато похитителят е натискал спирачки, стоповете са осветявали част от багажника и тя е можела да види. Така е запомнила номера.
— И какво направихте с тази информация?
— Проверих номера в компютъра и получих името на собственика.
— На чие име беше регистриран?
— Исая Гембъл.
— Обвиняемият?
— Да.
— Какво направихте след това, детектив Руис?
— Извадих снимката на Гембъл от шофьорската му книжка, прибавих я към една шестица и я показах на жертвата.
— Моля, пояснете на съдебните заседатели какво е шестица.
— Шест снимки. Събрах шест снимки, тази на Исая Гембъл и още пет на други мъже от същата раса и с подобни възраст, ръст, коса и цвят на кожата. След това ги показах на жертвата и я попитах дали някой от мъжете на снимките е този, който я е отвлякъл и изнасилил.
— И тя разпозна ли някой от мъжете на тези снимки?
— Без колебание посочи снимката на Исая Гембъл и каза, че това е човекът, който я е отвлякъл, изнасилил и пребил.
— Накарахте ли я да се подпише на снимката на мъжа, когото е разпознала?
— Да.
— И донесохте ли тази шестица с вас днес в съда?
— Да.
Прокурорът премина през процедурата за включване на шестицата в доказателствата на обвинението и съдията я прие.
След двайсет минути Руис беше приключил със свидетелските си показания и съдията разпореди почивка преди началото на кръстосания разпит на защитата. Каза на съдебните заседатели и двете страни да се върнат след петнайсет минути.
Наблюдавах съсредоточено Руис, за да видя дали ще напусне съдебната зала по време на почивката, за да пие кафе или да отиде до тоалетната, но отначало той остана на мястото си на свидетелската банка и започна да си бъбри със секретарката. Но след това телефонът на секретарката звънна и тя отклони вниманието си от детектива. След още една минута Руис стана и каза на прокурора, че отива до тоалетната и веднага ще се върне.
Видях как Руис излезе през вратата и тръгнах след него. Дадох му една минута преднина в тоалетната, преди да вляза. Той вече беше на мивката и си миеше ръцете. Застанах пред друга мивка и започнах да правя същото.
Погледнахме се в огледалото над умивалниците и двамата кимнахме.
— Сигурно усещането е хубаво — казах аз.
— Какво? — попита Руис.
— Да пратиш сексуален хищник за дълго зад решетките.
Руис ме погледна странно.
— Бях в съдебната зала — казах. — Гледах ви как свидетелствате.
— О — отвърна Руис. — Не сте съдебен заседател, нали? Не мога да имам никакъв контакт с…
— Не, не съм. Всъщност съм репортер. От Лос Анджелис.
— И сте тук заради този случай?
— Не, не този. Друг. Казвам се Джак Макавой.
Хвърлих хартиената салфетка, с която си бях избърсал ръцете, в кофата и му протегнах ръка. Руис я пое предпазливо. Не знаех дали това се дължеше на казаното от мен, или беше просто неудобство от ръкостискане в тоалетната по принцип.
— Какъв друг случай? — попита Руис.
— Предполагам, на онзи човек, който се е измъкнал — казах. — Уилям Ортън.
Наблюдавах лицето му за реакция и ми се стори, че зърнах припламване на гняв, преди физиономията му да стане каменна.
— Откъде знаете за този случай? — попита той.
— Източници — отвърнах. — Знам какво е направил в Университета в Ървайн. Не сте го пратили в затвора, но поне сте го прогонили далече от студентите.
— Вижте, не мога да говоря с вас за този случай. Трябва да се връщам в съдебната зала.
— Не можете или не искате?
Руис отвори вратата и ме погледна пак.
— Правите разследване за Ортън?
— Да — казах. — Независимо дали говорите с мен или не. Бих предпочел преди това да поговорим и да ми обясните защо така и не е бил обвинен.
— Какво си мислите, че знаете за него и за онзи случай?
— Знам, че може все още да е сексуален хищник. Това достатъчно ли е?
— Трябва да се връщам в съдебната зала. Ако все още сте тук, след като приключа, може да поговорим.
— Аз ще…
Той си тръгна и вратата бавно се затвори.