— Да, видях я. Просто исках да стигна до работа и да започна със задачите си за деня. В Ориндж Каунти ли си?
— Да. Говорих с детектива, който е разследвал случая с Ортън.
— И какво каза той?
— Не много, но мисля, че искаше да говори. Поиска ми визитка, а това обикновено не се случва. Така че ще видим.
— И сега какво?
— Ще се срещна с Ортън в два. Корпоративният му спонсор го уреди.
— Ще ми се да съм там. Бих могла да ти направя хубав негов профил.
— Е, другият репортер ще е с мен. Трима ще сме много и не съм сигурен как бих обяснил…
— Просто си приказвам, Джак. Знам, че това не е мое разследване.
— О, можеш да направиш профил по-късно тази вечер.
— "Мистрал"?
— Или пък аз да мина планината и да дойда при теб?
— Не, "Мистрал" ми харесва. Ще съм там. След работа.
— Добре. Ще се видим тогава.
Качих се в колата си и дълго седях вътре и мислех. Макар чувствата и усещанията от предишната вечер да бяха замъглени от алкохола, те все пак бяха чудесни за мен. Бях отново с Рейчъл, а това бе най-прекрасното нещо на света. Но винаги след надеждата идваше болката. Надежда и болка. С нея никога едното не беше без другото и аз трябваше да се подготвя за повторението на същия цикъл. Сега бях приповдигнат, но законите на историята и физиката бяха ясни. Което излита нагоре, винаги пада на земята.
Въведох адреса на лабораторията в сателитната навигация и минах покрай "Ориндж Нано" няколко пъти, преди да спра на Макартър Булевард и да използвам телефона си, за да намеря кантората на Ерве Гаспар и да му се обадя. Това беше адвокатът, представлявал Джейн Доу. Представих се като репортер, който има нужда да говори с юрист за статия, която ще бъде публикувана до края на деня. Повечето адвокати искат имената им да се появяват в медиите. Това си е безплатна реклама. Както и очаквах, прехвърлиха ме на мобилния му телефон и по фоновите звуци разбрах, че съм го хванал в ресторант, докато се храни.
— Ерве Гаспар. С какво мога да ви помогна?
— Казвам се Джак Макавой. Репортер съм от "Навременно предупреждение" в Лос Анджелис.
— Какво, по дяволите, е "Навременно предупреждение"?
— Добър въпрос. Новинарски сайт за защита на потребителите.
Грижим се за малкия човек.
— Никога не съм го чувал.
— Няма нищо. Мнозина са го чували, особено шарлатаните, които редовно изобличаваме.
— И какво общо има това с мен?
Реших да скоча в дълбокото.
— Господин Гаспар, струва ми се, че се храните, затова ще карам направо.
— "Тако Мария". Някога били ли сте там?
— Да, преди двайсетина минути.
— Наистина ли?
— Наистина. А сега в два часа имам интервю с Уилям Ортън. Ако бяхте на мое място, какво бихте го попитали?
Последва мълчание, след това Гаспар каза:
— Щях да го попитам колко живота е съсипал. Знаете ли за Ортън?
Знам за случая с вашата клиентка.
— Как?
— Източници. Какво можете да ми кажете за него?
— Нищо. Беше постигнато споразумение и всички подписаха декларации за мълчание.
Споразумение с клауза за мълчание, проклятието на репортера.
— Мислех, че не е имало дело — казах.
— Нямаше, защото постигнахме споразумение.
— И не можете да споделите подробности за него.
— Да, не мога.
— Това споразумение записано ли е някъде?
— Не.
— Можете ли да ми кажете името на клиентката си?
— Не и без нейното разрешение. Но и тя не може да говори с вас.
— Знам, но можете ли да я попитате?
— Мога, но знам, че отговорът ще е "не". На този телефон ли ще бъдете?
— Да, това е мобилният ми. Вижте, не искам да оповестявам името ѝ.
Ще ми е достатъчно само да го знам. Днес ще интервюирам Ортън. Ще ми е трудно да го атакувам, ако дори не знам името на жертвата.
— Разбирам и ще я попитам.
— Благодаря. Да се върна на първия въпрос. Казахте, че бихте го попитали колко живота е съсипал. Мислите, че освен клиентката ви е имало и други?
— Да го кажем така, деянието, с което се занимавах, не е изключение.
И това е неофициално. Не мога да говоря за случая или за него по никакъв начин.
— Е, щом си говорим неофициално, какво мислите за ДНК изследването? Детектив Руис каза, че е бил шокиран от него.
— Говорили сте с Руис, а? Да, беше огромен шибан шок.
— Как Ортън го е постигнал?
— Когато разберете, ми кажете.
— Вие опитахте ли се да разберете?
— Разбира се, но не стигнах доникъде.
— Имало ли е манипулация?
— Кой знае?