— Може ли човек да си промени своята ДНК?
Гаспар се засмя.
— Хубава шега.
— Нямах намерение да се шегувам.
— Е, да го кажем така, ако Ортън е изобретил начин да промени своята ДНК, би станал най-богатият задник в Калифорния, защото много хора биха платили скъпо и прескъпо за това. Като започнете с Убиеца от Златния щат и продължите нататък.
— Последен въпрос — казах. — Декларациите за мълчание, които сте подписали вие и клиентката ви, включват ли документите от разследването или мога да погледна в архивите ви?
Той пак се засмя.
— Добър опит.
— Мислех си, господин Гаспар, че ще съм ви благодарен, ако ми дадете името и телефона на клиентката си. Тя може да говори поверително с мен.
Обещавам ѝ това.
— Ще ѝ кажа. Но също така ще я посъветвам, че рискува да наруши споразумението, ако го направи.
— Разбирам.
Прекъснах връзката. Седях в колата и мислех. Засега от разходката ми до Ориндж Каунти не бе излязло нищо, което да ми донесе напредък или да свърже четирите смъртни случая, които привидно разследвах, с Уилям Ортън или "Ориндж Нано".
Телефонът ми отново иззвъня. Беше Емили.
— Току-що се отклоних от магистрала 405. Ти къде си?
Дадох ѝ указания къде съм паркирал и тя каза, че ще е при мен до пет минути. Преди да пристигне, получих съобщение. Беше с код 714 — Ориндж Каунти.
Джесика Кели.
Предположих, че името ми е пратено от Гаспар и той е използвал телефон за еднократна употреба, за да не се свърже съобщението с него.
Това ме наведе на редица мисли. Първо, че е достатъчно притеснен от Ортън, за да наруши клаузата за мълчание, но по начин, който да му осигури защита. Случката ми казваше също така, че е от адвокатите, които използват телефони за еднократна употреба, а това можеше да се окаже полезно по-късно.
Върнах му съобщение с благодарности и добавих, че ще го държа в течение. Не последва отговор. Добавих номера в контактите си под името Дълбокото гърло. Бях станал репортер заради Удуърд и Бърнстийн, тандема от "Уошингтън Поуст", свалил действащ президент с помощта на таен източник, който бяха нарекли по същия начин.
Видях колата на Емили да паркира до тротоара пред мен. Беше малък джип "Джагуар", по-хубав от моя. Слязох с раницата на рамо и седнах на предната седалка до нея. Проверих телефона си и видях, че имаме още време за убиване.
— Е — казах, — кажи ми за федералните.
— Говорих с един човек, с когото съм работила по други разследвания — каза Емили. — Той е от Федералната комисия по търговия, която някога надзираваше ДНК бранша, докато той не се разрасна прекалено и не бе прехвърлен на АХЛ.
— Която на практика не прави нищо.
— Точно така. Но моят човек все още има достъп до лицензите и базата данни.
— И?
— И по принцип ДНК лабораториите трябва да бъдат лицензирани, но както знаеш, няма никакъв надзор и регулация след това. Но АХЛ трябва да приема оплаквания и моят човек ми каза, че Ортън бил набелязан.
— Това официално ли е?
— Официално, но не мога да цитирам името му.
— И защо е набелязан?
— Той не можа да разбере, но предполагам, че е заради Университета в Ървайн и случилото се там.
И на мен това ми се струваше най-вероятно.
— Добре — казах. — Нещо друго?
— Още нещо — отвърна Емили. — В лиценза на "Ориндж Нано" има анекс, позволяващ споделянето на анонимни данни с други лицензирани изследователски институции. Така че данните, които получава от ГТ23, може да минат през лабораторията и "Ориндж Нано" и да отидат някъде другаде.
— Изисква ли се одобрение на подобни споделяния?
— Засега не. Очевидно то ще бъде част от правилата и регулациите, с които АХЛ толкова се бави.
— Трябва да разберем на кого са давали ДНК — казах.
— Можем да питаме Ортън, когато се срещнем с него, но се съмнявам, че ще постигнем нещо.
— Скоро ще разберем. Ами Джейсън Хуанг, гневният бивш служител на кораба майка? Може би той знае нещо и ще го сподели с нас.
— Може би. Но той е бил една крачка назад. Пращал е ДНК на "Ориндж Нано". Обаче няма как да е имал контрол и знание къде е отивала тя след това. Ами твоят човек във ФКТ?
— Ще пробвам с него, но ФКТ си е измила ръцете по отношение на ДНК бранша, когато го е поела АХЛ. Каквато и информация да намери, тя ще е поне на две години.
— Е, струва си да опитаме.
— Ще му се обадя по-късно. Какво научи от ченгето, което се е занимавало със случая в Университета в Ървайн?
— Говорих с него в съда и след това се обадих на адвоката, представлявал жертвата.