— Знам какво се каните да попитате — каза Барнет. — Защо му е адвокат по наказателни дела? Отговорът е, че това е само една от специалностите ми. Отговарям за правните дела на доктор Ортън. Затова съм тук.
— Ясно — отвърнах.
Завихме по десетметров коридор с големи прозорци от двете страни.
Ортън се спря пред първите няколко и каза: Вляво от мен е ПВР. Вдясно е лабораторията за КТП анализ.
— КТП? — попитах.
— Анализ на кратките тандемни повторения е оценка на специфични локации — каза той. — Тук ловуваме. Търсим съвпадения на идентичност, поведение, наследственост.
— Като оплешивяването? — попитах.
— Това със сигурност е едно от нещата — каза Ортън. — И една от основните области на изследователската ни дейност.
Посочи през прозореца към апарат, приличащ на миялна машина с полица, на която бяха поставени десетки епруветки. Емили направи още една снимка.
— Откъде идват ДНК пробите за изследванията ви? — попитах.
— Купуваме ги, разбира се — отвърна Ортън.
— Откъде? — попитах. — Сигурно ви трябват много.
— Основният ни източник е компания, която се казва ГТ23. Сигурен съм, че сте чували за нея.
Кимнах, извадих бележника от задния си джоб и си записах думите му. През това време Емили продължаваше да се прави на фотограф.
— Доктор Ортън, знам, че не можем да влезем в лабораторията — каза тя. — Но може ли вие да влезете и да се правите, че работите с уредите, за да мога да ви снимам?
Ортън погледна Барнет за одобрение и адвокатът кимна.
— Няма проблем — каза Ортън.
— Не виждам хора в лабораториите — добави Емили.
— Нямате ли служители, които да ви помагат в изследванията?
— Разбира се, че имам — каза Ортън и в гласа му се появи раздразнение.
— Но предпочетоха да не бъдат снимани, затова ги пуснах за един час.
— Остават четиридесет минути — добави услужливо Барнет.
Ортън отключи вратата на КТП лабораторията. Влезе в кабина, в която се включи вентилатор и след това се изключи. Отключи следващата врата и влезе в лабораторията.
Емили отиде до стъклото и проследи Ортън през обектива на фотоапарата. Барнет се възползва от момента, застана до мен и попита:
— Какво правите тук?
— Моля? — отвърнах.
— Искам да знам какво се крие зад този цирк.
— Пиша статия. За ДНК, как се използва, как се защитава и кой е на предните постове в науката.
— Това са глупости. За какво наистина сте тук?
— Вижте, не съм дошъл тук, за да говоря с вас. Ако доктор Ортън иска да ме обвини в нещо, нека го направи сам. Повикайте го и всички ще поговорим за това.
— Не и преди да знам…
Преди да довърши, беше прекъснат от рева на вентилатора във входната кабина. И двамата се обърнахме и видяхме Ортън да излиза. На лицето му бе изписана тревога, защото или бе чул разговора ни, или го бе видял през прозореца на лабораторията.
— Има ли проблем? — попита той.
— Да — казах аз, преди Барнет да успее да отговори. — Вашият адвокат не иска да ви интервюирам.
— Не и преди да знам за какво наистина ще е интервюто — каза Барнет.
Изведнъж осъзнах, че планът за плавен преход е провален. Сега или никога.
— Искам да знам за Джесика Кели — казах. — Искам да знам как манипулирахте ДНК пробата.
Ортън се взря настойчиво в мен.
— Кой ви даде това име? — попита Барнет.
— Източник, който няма да издам — отвърнах.
— Искам и двамата да се махате — каза Ортън. — Веднага.
— Никакви снимки! — развика се Барнет. — Махнете това веднага!
Гласът му бе толкова гневен, че се уплаших да не се хвърли върху Емили. Мушнах се в пространството между тях и се опитах да поправя непоправимата ситуация. Над рамото на Барнет видях Ортън да сочи към вратата, през която бяхме дошли от кабинета.
— Махайте се оттук — каза той, гласът му ставаше по-силен с всяка дума. — Вън!
Знаех, че няма да получа отговори на въпросите си от Ортън или адвоката му, но исках да бъдат зададени официално.
— Как го направихте? — попитах. — Чия ДНК беше това?
Ортън не отговори. Ръката му продължаваше да сочи към вратата.
Барнет започна да ме бута нататък.
— Какво всъщност се случва тук? — извиках аз. — Кажете ми за мръсната четворка, доктор Ортън.
Барнет ме бутна по-силно и гърбът ми се удари във вратата. Но забелязах, че думите ми бяха ударили Ортън дори по-силно. Мръсната четворка достигна до съзнанието му и за миг видях как гневната му фасада се свлича. Зад нея… безпокойство? Ужас? Страх? Имаше нещо там.