Барнет ме бутна в коридора и трябваше да се обърна, за да запазя равновесие.
— Джак! — извика Емили.
— Не ме пипай, Барнет — казах.
— Тогава изчезвай оттук — отвърна адвокатът.
Усетих ръката на Емили върху рамото ми, когато тя мина покрай мен.
— Хайде, Джак — каза тя. — Трябва да вървим.
— Чу я — обади се Барнет. — Време е да си вървите.
Последвах Емили по коридора в посоката, от която бяхме дошли.
Адвокатът тръгна след нас, за да е сигурен, че ще продължим да вървим.
— И мога да ви кажа нещо още сега — добави той. — Ако публикувате и една дума за доктор Ортън или една снимка, ще съдя вас и сайта ви, докато банкрутирате. Ясно ли е? Ще ви съсипем.
След двайсет секунди се качихме в колата на Емили и затръшнахме вратите. Барнет стоеше на главния вход на сградата и ни наблюдаваше.
Видях го да поглежда към регистрационния номер на колата на Емили.
След като се качихме, се скри вътре.
— Мили боже, Джак! — извика Емили.
Ръцете ѝ трепереха, когато натисна бутона, за да стартира колата.
— Знам, знам — отвърнах. — Провалих всичко.
— Не за това говорех — каза тя. — Нищо не си провалил, защото те знаеха защо сме дошли. Нямаше начин да стигнем до нещо. Бяха изгонили всички навън, след това започнаха фалшивата презентация. Опитваха се да получат информация, не да ни дадат.
— Е, и ние получихме нещо. Видя ли лицето му, когато споменах мръсната четворка?
— Не, бях заета да се пазя да не ме блъснат в стената.
— Е, това го засегна. Според мен се уплаши, че знаем това.
— А какво всъщност знаеш?
Поклатих глава. Това бе добър въпрос. Имах и друг.
— Откъде са разбрали за какво сме дошли? Уредих срещата чрез корпоративния пиар.
— От някой, с когото сме говорили.
Емили излезе от паркинга и пое обратно към моя джип.
— Не — казах аз. — Няма начин. Двамата, с които говорих днес, детективът и адвокатът, мразят Ортън и в червата. И единият от тях ми даде името на жертвата. Не правиш така, ако смяташ след това да предупредиш Ортън, че идваме.
— Е, те знаеха — настоя Емили.
— Ами твоят човек от ФКТ?
— Не знам. Не ми се връзва… Не съм му казала, че ще идваме тук.
— Може би той просто ги е предупредил, казал е, че някаква репортерка души около тях. Тогава корпорацията от Индианаполис се обажда на Ортън да ме приеме. Той звъни на вярното си куче адвоката и ни чака.
— Ако е той, ще разбера. И след това ще го запаля на клада.
Напрежението от сблъсъка се превърна в облекчение, че сме вече в колата и далече от "Ориндж Нано". Разсмях се неконтролируемо.
— Това е лудост — казах. — За миг си помислих, че адвокатът ще се хвърли върху теб.
Емили заклати глава и се усмихна, тя също сваляше напрежението от себе си.
— И аз си го помислих — отвърна. — Но това беше много мило от твоя страна, Джак, да се мушнеш между нас.
— Щеше да стане много зле, ако беше пострадала заради нещо, казано от мен.
Покрай нас мина патрулка на община Ървайн, светлините ѝ мигаха, но сирената не беше пусната.
— Мислиш ли, че това е заради нас? — попита Емили.
— Кой знае? — казах. — Може би.
22
Майрън Левин се намръщи и ни каза, че трябва да ни изтегли от разследването.
— Какво? — казах аз. — Защо?
Седяхме в заседателната зала — Емили, Майрън и аз, след като с Емили се бяхме върнали поотделно до Лос Анджелис. Току-що бяхме обсъждали трийсет минути случилото се в Ориндж Каунти.
— Защото тук няма никаква история — каза Майрън. — И не мога да си позволя да ви оставя да преследвате нещо толкова дълго време без резултати.
— Ще има резултати — обещах.
— Не и след случилото се днес — каза Майрън. — Ортън и адвокатът му са били подготвени за вас и са ви затворили пътя. Къде ще ходите оттук нататък?
— Ще продължим да натискаме — отвърнах. — Четирите смъртни случая са свързани. Сигурен съм. Трябваше да видиш лицето на Ортън, когато споменах мръсната четворка. Има нещо там. Просто ни трябва още малко време, за да го разберем.
— Виж — каза Майрън. — Знам, че няма дим без огън. Но точно сега не можем да видим нищо през дима и удряме на камък. Оставих ви да работите по това, но ми трябвате обратно в ресорите си, за да пишете статии. И без това не бях убеден, че това е история за "Навременно предупреждение".
— Разбира се, че е — настоях аз. — Този човек има нещо общо със смъртните случаи. Сигурен съм. Усещам го. И ние сме длъжни да…