— Браво на вас. Може ли да се върнем на Тина Портреро?
— Няма на какво да се върнем.
— На колко сте години?
— Сигурен съм, че вече знаете. И това какво общо има?
— Изглеждате ми малко стар за нея. За Тина.
— Тя беше привлекателна жена и по-възрастна, отколкото изглеждаше или твърдеше. Каза ми, че е на трийсет и девет, когато се запознах с нея в онази вечер.
— Там е работата, нали? Тя беше по-възрастна, отколкото изглеждаше.
Вие, мъж над петдесет, сваляте жена, за която си мислите, че е на трийсет и няколко. Малко е перверзно, ако питате мен.
Усетих, че лицето ми почервенява от срам и възмущение.
— За протокола, не аз я свалях — казах. — Тя си взе коктейла "Космополитън" и дойде на бара при мен. Така започна всичко.
— Браво на вас — заяви саркастично Матсън. — Сигурно егото ви е било погалено. Та да се върнем на сряда. Откъде идвахте през тези двайсет минути, в които казахте, че сте били в колата си и сте карали към дома си в онази нощ?
— Работна среща — отвърнах.
— С хора, с които можем да говорим и да потвърдим информацията, ако се наложи?
— Щом се налага. Но вие…
— Добре. Е, разкажете ни пак за вас и Тина.
Разбирах какво прави. Скача от въпрос на въпрос, опитва се да ме накара да загубя равновесие. Писал съм за полицаи почти две десетилетия за два различни вестника и за блога "Кадифен ковчег". Знаех как става. При най-малкото несъответствие при преразказа на историята те щяха да получат това, което им трябваше.
— Не, вече ви разказах всичко. Ако искате още информация от мен, и вие ще трябва да ми дадете.
Детективите мълчаха, очевидно обмисляха дали да приемат сделката.
Включих се с първия въпрос, който ми хрумна.
— Как е умряла? — попитах.
— Вратът ѝ бил счупен — отвърна Матсън.
— Атланто-окципитална дислокация — каза Сакаи.
— Какво, по дяволите, означава това? — попитах.
— Вътрешно обезглавяване — поясни Матсън. — Някой ѝ е обърнал главата наопаки. Лош начин да си отидеш.
Усетих, че в гърдите ми се появява силно напрежение. Познавах Тина Портреро само от единствената вечер, която бяхме прекарали заедно, но не можех да прогоня от ума си представата за нея — припомнена от снимката, показана ми от Сакаи — убита по такъв ужасен начин.
— Като в онзи филм "Екзорсистът" — добави Матсън. — Помните ли? С усуканата глава на обладаното момиче.
Това никак не ми помогна.
— Къде е станало? — попитах, опитвайки се да прогоня представата.
— Хазяинът я намерил под душа — продължи Матсън. — Тялото ѝ покривало сифона, водата преляла и той отишъл да провери. Когато я намерил, водата все още течала. Трябвало е да изглежда като подхлъзване и падане, но на нас ни стана ясно. Не можеш да се подхлъзнеш под душа и да си счупиш врата. Не по този начин.
Кимнах, все едно беше хубаво да знам това.
— Добре, вижте — казах. — Нямам нищо общо с това и не мога да ви помогна в разследването. Така че ако нямате повече въпроси, бих искал…
— Имаме още въпроси, Джак — каза строго Матсън. — Тъкмо започваме това разследване.
— И какво тогава? Какво друго искате да знаете от мен?
— Ами, тъй като сте репортер, знаете ли за тормоза в интернет?
— Имате предвид социалните мрежи и следенето на хората през тях?
— Задавам въпроси. От вас се очаква да им отговаряте.
— Е, тогава трябва да сте по-конкретни.
— Тина казала на нейна добра приятелка, че е преследвана в интернет.
Когато приятелката ѝ я попитала какво означава това, Тина обяснила, че някакъв мъж, с когото се запознала в бар, знаел за нея неща, които не бивало да знае. Сякаш я познавал още преди да я заговори.
— Запознах се с нея в бар преди година. Цялото това нещо… Чакайте малко. Как въобще разбрахте, че трябва да дойдете тук и да говорите с мен?
— Тя имаше името ви. В контактите си. И книгите ви бяха на нощното ѝ шкафче.
Не помнех дали вечерта, когато се бяхме запознали, бях обсъждал с Тина книгите си. Но тъй като накрая се бяхме озовали в моя апартамент, твърде вероятно беше да сме го направили.
— И на това основание идвате тук и се държите с мен все едно съм заподозрян?
— Успокой се, Джак. Знаеш как е. Водим щателно разследване. Така че да се върнем на преследването. За протокола, за теб ли е говорила, когато е споменала преследване?