Но за днес бях приключил. Не можех просто да премина от недовършеното разследване за Кристина Портреро и Уилям Ортън към нещо напълно различно и невдъхновяващо. Нуждаех се от време и сега щях да си го взема.
Все още обаче се тревожех за начина, по който се бяха развили нещата с Емили. Закопчах ципа на раницата си, станах и тръгнах по пътеката между бюрата.
— Хей — казах.
— Хей какво? — отвърна тя троснато.
— Не постъпих правилно. Не биваше да те хвърлям под влака. Ако нещо се случи, ще работим заедно. Току-що изпратих съобщение на моето Дълбоко гърло и му казах, че разследването е на изпарения и трябва да ми даде нещо. Ще видим. Вероятно съм изглеждал като хленчещ лигльо.
— Вероятно.
Но вдигна поглед и ми се усмихна, след като го каза. Аз също ѝ се усмихнах.
— Е, благодаря, че си толкова сговорчива за моите недостатъци.
— За теб винаги. Така че…
Тя обърна монитора си към мен.
— Виж какво намерих току-що.
На екрана имаше нещо, което приличаше на документ с печата на Федералната комисия по търговия.
— Какво е това? — попитах.
— Пратих на моя човек от ФКТ имейл и го попитах направо дали е предупредил Ортън — отвърна тя. — Преувеличих и му казах, че той за малко е щял да ме убие.
— И?
— И той отрече. Дори ми се обади, за да отрече. След това ми прати това като жест на добра воля. Това е последният документ, предаден от "Ориндж Нано" на ФКТ, списък на лаборатории, на които са препращали ДНК. На почти три години е, но може би си струва да се провери — искам да кажа, ако още работехме по разследването.
Тъй като това бе снимка на документ, буквите бяха малки и трудни за четене от моята гледна точка.
— Нещо набива ли ти се на очи? — попитах.
— Не точно — отвърна Емили. — Това са само пет компании и всичките навремето са се регистрирали във ФКТ. Трябва да им намеря описанията, да извадя имена, локации, такива работи.
— И кога ще го направиш?
— Скоро.
Тя погледна над стената на кутийката си към работното място на Майрън. Виждахме само темето му, но слушалките, с които говореше по телефона, бяха на главата му. Говореше и брегът беше чист. Емили се поправи:
— Сега.
— Може ли да ти помогна? — попитах. — Тъкмо се канех да си тръгвам, но мога да остана.
— Не, ще е прекалено очевидно. Ти върви. Аз ще го направя от вкъщи.
Ще ти се обадя, ако нещо изскочи.
Поколебах се, преди да тръгна. Не ми харесваше топката да е в нейното поле. Емили ме разгада.
— Обещавам да ти се обадя, ясно? — каза тя. — И ти се обади, ако Дълбокото гърло ти отговори.
— Имаме сделка — отвърнах.
23
Стигнах до "Мистрал" рано и седнах на същия стол на бара, на който бях седял предната вечер. Оставих раницата си на съседния, за да го запазя за Рейчъл, и след като казах "бонсоар" с Ел, поръчах "Стела", като реших тази вечер да го карам по-кротко. Извадих телефона си на бара и видях, че съм получил две съобщения от Дълбокото гърло. Отворих ги и видях, че ми е пратил два прикачени файла. Едното се казваше "ДНК", а другото "Разпечатка".
Отворих първото и видях, че моят таен източник ми е пратил снимки на страници на документ. Бързо установих, че това е докладът за ДНК анализ от преди четири години на криминологичната лаборатория на шерифската администрация на Ориндж Каунти, който не бе открил съвпадение между ДНК на Уилям Ортън и ДНК, събрана от Джесика Кели.
Прегледах го и осъзнах, че имам нужда от генетик, който да ми преведе диаграмата, процентите и съкращенията. Но заключението беше ясно.
Слюнката, взета от гърдите на жертвата след нападението, не принадлежеше на Уилям Ортън.
Прикаченият файл във второто съобщение беше разпечатка на много кратък разпит на Ортън, проведен от детектив Дигоберто Руис. Беше дълга пет страници и файлът отново бе снимка на хартиените листове.
Препратих и двата прикачени файла на електронната си поща и извадих лаптопа, за да ги отворя и разгледам на по-голям екран. "Мистрал" не предлагаше на клиентите си безжичен интернет, затова трябваше да използвам мобилния си телефон за връзка с мрежата. Докато чаках всичко да се зареди и свърже, се замислих за човека, изпратил ми съобщенията.
Бях попитал Руис за доклада от ДНК анализа, а не адвоката Ерве Гаспар.
Подозренията ми за Дълбокото гърло се промениха и вече си мислех, че това е детективът. Разбира се, Гаспар също можеше да се е сдобил с доклада от ДНК анализа и разпечатката на разпита при подготовката на делото срещу Ортън, но фактът, че прикачените файлове бяха снимки на документи, ме навеждаше на мисълта, че това е Руис. Изпращането на снимки, а не на сканирани или същинските документи, ми даваше допълнителна защита срещу идентифицирането на източника, ако се стигнеше до вътрешно разследване. Скенерите и копирните машини имат дигитална памет.