Още повече се обърках, когато най-накрая успях да отворя разпечатката от разпита на лаптопа си. Забелязах, че документът имаше няколко редакции, и от контекста ми стана ясно, че името на жертвата е заличено. Това бе озадачаващо, тъй като Дълбокото гърло вече ми бе дал името на жертвата. Да не би да бе забравил?
Оставих въпроса за по-късно и продължих да чета разпита.
Представляваше пет страници отрицания от страна на Ортън. Не бил нападал жертвата, не я познавал извън единствения курс, който ѝ водел, не бил правил секс с нея. Когато Руис му припомняше подробности от въпросната вечер, Ортън се затваряше и искаше адвокат. Разпечатката завършваше с това.
Затворих компютъра и го оставих настрани. Мислех си за разпита.
Имаше и друго освен заличаванията — части от отговорите на Ортън бяха подчертани с жълт маркер. Исках да продължа дигиталния разговор с Дълбокото гърло и използвах това като причина да му пратя съобщение отново и да го попитам какво означават тези подчертавания. Отговорът пристигна бързо, но ми даде да разбера, че Дълбокото гърло не се интересува от разговора ни колкото мен.
Проверими факти.
Само това, но беше достатъчно, за да ме убеди още повече че моят източник е детектив Руис. Проверими факти беше детективски термин.
Разпитът на заподозрян в убийство се оркестрира така, че да извлече отговори, които могат да се потвърдят или оспорят чрез свидетели, видео, дигитални следи, триангулация на мобилни телефони, системи за сателитна навигация и други средства. Този разпит не беше по-различен и някой — вероятно Руис — бе подчертал нещата, казани от Ортън, които можеха да се докажат или отхвърлят.
Разбира се, не бях получил докладите от проследяването на тези проверими факти, така че разпитът служеше само като средство, което да ме заинтригува. Исках още. Дали Руис бе доказал или отхвърлил твърдението на Ортън, че е бил на друго място в нощта, когато Джесика Кели е била нападната? Дали бе доказал или отхвърлил твърдението, че е станал жертва на очерняща кампания в университета, организирана от друг професор, който искал отмъщение заради спор за постоянно назначение?
Тъкмо се канех да напиша ново съобщение до Дълбокото гърло и да му кажа, че имам нужда от повече информация, когато Рейчъл седна на стола до мен, но не на този, който ѝ пазех с раницата си.
— Какво е това? — попита тя вместо поздрав.
— Получавам съобщения от някой, който си мисля, че е ченгето, разследвало случая с Ортън — казах. — Говорих с него днес и той не пожела да ми каже нищо. Но после започнах да получавам информация. Това е разпечатка от кратък разпит, който е направил на Ортън, преди той да се обгради с адвокати. Отрича всичко, но казва няколко неща, които могат да се проверят. Тъкмо се канех да му пиша и да го питам дали го е направил.
— Разпечатка? Това ми звучи като пратено от адвокат.
— Е, може и да е. Говорих и с адвоката на жертвата. Той каза, че клиентката му не може да говори, защото е подписала клауза за мълчание.
Но мисля, че е ченгето. Той ми прати и доклада от ДНК анализа, който оневинява Ортън. Не знам дали друг освен Руис може да го има.
— Прокурорът, който е спрял разследването, вероятно също го има.
Той или тя може да го е дал на адвоката на жертвата.
— Вярно. Може би трябва просто директно да попитам Дълбокото гърло кой е той.
— Дълбокото гърло. Сладко.
Извърнах очи от телефона си към Рейчъл и казах:
— Здравей, между другото.
— Здравей — отвърна тя.
Започването на разговора с обсъждането на моя източник засенчи факта, че бяхме прекарали нощта заедно — и щяхме да направим същото и тази вечер, ако намеренията не се променяха. Наведох се и я целунах по бузата. Тя прие целувката и не даде никакви признаци на разколебана вяра.
— Е, пак ли беше наблизо или трябваше да прекосяваш планината? — попитах.
— Бях наблизо, приключих сделката от вчера. Наредих така графика, че да се срещна с теб.
— Поздравления! Или не?
— Знам, че вчера мрънках. Бях пияна. И това не беше единственото нередно нещо, което казах.
Ето го разколебаването.