— Нима? — попитах. — И какво друго?
Рейчъл не отговори веднага, защото към нас се приближи Ел, фалшивата френска барманка.
— Бонсоар — каза тя. — Искате ли питие?
— "Кетъл Уан" мартини без лед — каза Рейчъл. — Силвупле.
— Биен сюр. Идва.
Ел отиде да приготви коктейла.
— Акцентът ѝ е ужасен — каза Рейчъл.
— Каза го и вчера — припомних ѝ. — Клин клин избива, а?
— Защо не? Подписах с нов клиент днес. Мога да празнувам.
— И какво друго нередно каза снощи?
— О, нищо. Няма значение.
— Не, искам да знам.
— Не исках да кажа това. Не ми обръщай внимание.
Предната нощ тази жена ми бе прошепнала в мрака на спалнята три думи, които ме бяха разтърсили. Още те обичам. И аз ѝ бях казал същото без колебание. А сега се чудех дали не се опитва да си ги вземе обратно.
Ел се приближи и остави напитката на Рейчъл върху салфетка. Чашата за мартини бе напълнена догоре и сложена прекалено далече от Рейчъл, за да може тя да се наведе и да отпие, преди да се опита да я вдигне. Само непоколебимо стабилна ръка не би я разляла. Тогава разбрах, че Ел е чула думите на Рейчъл за акцента ѝ и това беше отмъщението на барманката. Ел се оттегли, като ми намигна, без Рейчъл да види. Мъж седна на стол по средата на бара и Ел се приближи към него с лошия си акцент.
Екранът на мобилния ми телефон светна. Беше Емили Атуотър.
— Трябва да вдигна — казах.
— Разбира се — отвърна Рейчъл. — Гаджето ти?
— Колежка.
— Вдигни.
С едно стабилно движение Рейчъл взе чашата и я пренесе над бара към устните си. Не видях да разлива нито капка.
— Излизам навън, за да мога да я чуя.
— Аз съм тук.
Взех телефона от бара и приех обаждането.
— Емили, изчакай.
Взех бележник от раницата си и тръгнах през бара към вратата, за да изляза навън, където музиката нямаше да пречи на разговора ни.
— Добре — казах. — Имаш ли нещо?
— Може би — отвърна тя.
— Кажи ми.
— Първо, нали помниш, че това, с което ФКТ разполага, е поне на две години? Отпреди АХЛ да поеме дейността?
— Да.
— Преди регулацията да отиде у АХЛ, има данни, че "Ориндж Нано" са продавали ДНК код и биологични проби на пет други лаборатории. При три изглежда сделките са били еднократни, а две се постоянни клиенти, така че може да приемем, че бизнесът с тях продължава.
— Добре. Кои са постоянните клиенти?
— Първо, мисля, че трябва да очертаем ясни граници. "Ориндж Нано" е извършила тези трансакции, не Ортън. Да, това е неговата лаборатория, но той има служители и те са сключвали тези договори. Името му го няма в нито един от документите, които прегледах.
— Добре. Видя ли нещо подозрително?
— Подозрително? Не точно. По-скоро любопитно. Двамата повтарящи се клиенти са наблизо — Лос Анджелис и Вентура. Другите са малко по-далече.
— И кой предизвика любопитството ти?
— Лабораторията в Лос Анджелис.
Чух шумолене на хартия.
— Три неща ми се набиха на очи — каза Емили. — Първо, проверих в картите на Гугъл и на адреса няма офис. Това е жилище. В Глендейл всъщност. Мисля, че този човек има лаборатория в гаража си или нещо подобно.
— Добре, това е малко странно — отвърнах. — Какво друго?
Фирмата е регистрирана във ФКТ като "Доджър ДНК услуги" и мисля, че собственикът е лаборант от криминологична лаборатория на лосанджелиската полиция. Проверих го в Гугъл и името му се появи в статия на "Ел Ей Таймс" от миналата година за съдебен процес за убийство, където той е свидетелствал за ДНК проба, взета от оръжие на обвиняемия.
— А какъв е страничният му бизнес?
— В описанието на дейността пред ФКТ се казва…
Пак шумолене на хартия. Чаках.
Ето го — каза Емили. — "Тестови приложения за ДНК в криминологията". Това е.
— Добре, не е толкова подозрително — отвърнах. — Това е делото на живота му. Вероятно се опитва да изобрети инструмент или нещо подобно, който ще направи работата му по-лесна и ще му спечели милион долара.
— Може би. Докато не стигнеш до третото нещо, което събуди любопитството ми.
— Което е?
— Купувал е от "Ориндж Нано" само женска ДНК.
— Да, добре. Как се казва този човек?
— Маршал Хамънд.
— Чакай да си го запиша.
Произнасях фамилията му буква по буква, докато я записвах, бях стиснал телефона между ухото и рамото си. Емили потвърди.
— Трябва да го проверим — казах.
— Опитах се, но нищо не излиза — отвърна Емили. — Мислех си, че ти можеш да пробваш със старите си източници в полицията, да видиш какво те имат за него.