— Да, няма проблем. Ще се обадя тук-там. Още ли си в редакцията?
— Не, прибрах се. Не исках Майрън да вижда тези неща на бюрото ми.
— Ясно.
— Получи ли нещо от Дълбокото гърло?
— Да. Изпрати ми разпечатка от разпита на Ортън и доклада от ДНК анализа, който го оневинява. Мисля, че Дълбокото гърло е детектив Руис.
— Бих искала да прочета разпита.
— Ще ти го изпратя, като затворим.
— Къде си?
— На среща с приятел за питие.
— Добре, ще се видим утре.
— Да се пробваме пак пред Майрън с всичките тези неща. Да видим дали няма да ни даде още два дни.
— С теб съм.
— Добре, ще се видим тогава.
Върнах се на бара и видях, че Рейчъл си е изпила питието. Седнах пак на стола.
— Готова ли си за още едно? — попитах.
— Не, искам тази вечер да съм с акъла си. Допий си твоето и да вървим у вас.
— Така ли? А вечеря?
— Можем да си поръчаме по телефона.
Сврачката
24
Той изчака, докато се стъмни. Обичаше тишината на своята "Тесла".
Колата беше като него. Движеше се бързо и незабелязано. Никой не го чу как се приближава. Паркира до тротоара на една пресечка разстояние от къщата на "Капистрано", слезе и затвори тихо вратата. Вдигна качулката на черното си спортно яке. Вече носеше прозрачна найлонова маска, която изкривяваше чертите на лицето му, за да го пази от разпознаване, ако в квартала има камера, която успее да го заснеме. Напоследък всички имаха активиращи се от движение камери край къщите си. Това правеше работата му трудна.
Движеше се внимателно по улицата, криеше се в сенките и бягаше от осветените от уличните лампи пространства. Носеше малка платнена торба, която притискаше към тялото си под мишница. Накрая стигна до страничния двор на набелязаната къща и се промъкна зад нея през отключената порта.
Къщата беше тъмна, но овалният басейн беше осветен — най-вероятно лампите се включваха с таймер и хвърляше танцуващи отблясъци в къщата през редицата от плъзгащи се стъклени врати. Нямаше пердета. Той провери всички врати. Бяха заключени. Използва малък кози крак от платнената торба: подпъхна го под средната врата, повдигна я от релсите, внимателно я извади и я сложи на бетонната замазка в двора. Това предизвика тихо изтракване. Той застина, приклекнал до вратата, и изчака да види дали намесата му не е задействала аларма или пък е стреснала някого.
Не светнаха лампи. Никой не провери какво става във всекидневната.
Той се изправи и плъзна вратата по грубия бетон, след това влезе в къщата.
Нямаше хора. Претърсването на къщата стая по стая потвърди, че в трите спални не спи никой. Мисълта, че е възможно да е събудил някого с изваждането на плъзгащата се врата и той да се крие някъде, го накара да претърси къщата по-щателно, но пак не намери никой, нито криещ се, нито на показ.
Второто претърсване го заведе в гаража и той видя, че е превърнат в лаборатория. Осъзна, че това, което е намерил, е лабораторната подкрепа за Мръсната четворка. Започна да разглежда оборудването и тетрадките, оставени на работната маса, както и данните, записани на окачените бели дъски и календара.
Имаше и настолен компютър. Когато натисна бутона за интервала, разбра, че е защитен с отпечатък на пръст.
Бръкна в платнената торба и извади ролка прозрачна самозалепваща се лента, която държеше при инструментите и въжетата. Излезе от гаража, мина през телевизионната стая и намери банята, която бе най-близо до лабораторията. Светна лампата и отряза две десетсантиметрови парчета от лентата. Сложи едното на плота на мивката със залепващата страна нагоре, а след това внимателно притисна второто към пластмасовата дръжка на тоалетното казанче. Вдигна лентата и я погледна под кос ъгъл. Беше взел отпечатък от пръст. Изглеждаше голям, като от палец.
Постави лентата върху другото парче и заключи отпечатъка между двата пластмасови отрязъка. След това се върна в лабораторията и седна зад компютъра. Свали гумената си ръкавица и уви тиксото със сваления отпечатък около собствения си палец. Притисна го върху четеца и активира екрана. Беше влязъл.
Сложи си пак ръкавицата и започна да преглежда файловете на десктопа. Нямаше представа къде е собственикът на къщата, но в компютъра имаше много за разглеждане и осмисляне. Продължи да рови с часове, приключи след зазоряване, когато чу на алеята от другата страна на гаражната врата да спира кола.
Беше нащрек, но не си направи труда да се скрие. Бързо се приготви за собственика, след това загаси светлините в лабораторията и зачака.