Скоро чу стъпки в къщата, а после и подрънкване на ключове, които бяха хвърлени върху маса или плот. Запомни този звук и си помисли, че тези ключове може да му потрябват, както и колата, което бе паркирана отвън. Не му се искаше да се разделя с "Тесла"-та, но вероятно нямаше да може да рискува да се върне с нея през квартала по светло. Не беше планирал да остане в къщата след зазоряване и сега най-доброто бягство можеше да се окаже бързото.
Лампите в лабораторията светнаха, един мъж направи пет крачки навътре и замръзна, когато видя седналия на лабораторната маса натрапник.
— Кой си ти, мамка му? — попита той. — Какво искаш?
Мъжът седеше точно срещу него.
— Ти си онзи човек, който се нарича Чука, нали? — попита той.
— Слушай — каза Хамънд, — работя за полицията на Лос Анджелис и не знам как си влязъл тук, но трябва незабавно да изчезваш.
Хамънд извади от джоба си мобилен телефон и добави:
— Обаждам се на полицията.
— Направи го и те ще научат всичко за малкия ти страничен бизнес с женски данни в тъмния интернет — каза натрапникът. — Специални женски данни. Не би искал това, нали?
Хамънд прибра телефона в джоба си и попита пак:
— Кой си ти?
— Ти ми прати имейл — каза натрапникът. — Архаичен метод на комуникация. Беше навременно предупреждение за репортер от "Навременно предупреждение". Джак Макавой.
Лицето на Хамънд започна да пребледнява, той започваше да проумява ситуацията, в която се намираше.
— Ти си Сврачката — каза накрая.
— Да, и трябва да поговорим — каза натрапникът. — Седни там.
И посочи стола, който бе приготвил за Хамънд. Беше дървен стол, който бе взел от кухнята. Избра го, защото имаше облегалки за ръцете, към които бе прикрепил свински опашки с много широк отвор.
Хамънд не помръдна.
— Ако обичаш — каза натрапникът. — Няма да те моля втори път.
Хамънд внимателно пристъпи към стола и седна.
— Пъхни си ръцете в свинските опашки и ги затегни около китките си — каза натрапникът.
— Няма — отвърна Хамънд. — Щом искаш да говорим, ще говорим, аз съм на твоя страна. Ние ти пратихме онзи имейл, за да ти обърнем внимание. Да те предупредим. Но няма да се връзвам в собствения си дом.
Сврачката се усмихна на съпротивата му и заговори с тон, с който показваше, че Хамънд започва малко да го дразни.
— Ще го направиш, иначе ще стана и ще ти скърша врата като съчка.
Хамънд го погледна, премигна веднъж и мушна лявата си ръка в отвора на свинската опашка на креслото.
— А сега я затегни.
Хамънд я затегна плътно около китката си, дори нямаше нужда да му се казва да я стегне повече.
— А сега и другата.
Хамънд пъхна и дясната си ръка в другата свинска опашка.
— Как да я затегна? Не мога да я стигна.
— Наведи се и я захапи.
Хамънд направи каквото му казаха, след това вдигна поглед към натрапника. Размърда ръце, за да покаже, че е здраво вързан за стола.
— Добре, а сега какво?
— Мислиш ли, че бих те вързал, ако имах намерение да те нараня?
— Нямам представа какво би направил.
— Помисли си. Ако исках да те нараня, това вече щеше да се е случило.
А сега можем удобно да поговорим.
— На мен никак не ми е удобно.
— Е, на мен ми е. Значи вече можем да говорим.
— За какво?
— Имейлът за онзи репортер — как разбра, че трябва да ми го пратиш?
— Виждаш ли, там е работата. Затова не трябва да се притесняваш за мен. Не знам кой си. Имам само имейла, с който си се регистрирал в сайта.
Това е. Няма как да знам кой си и това…
Той пак размърда вързаните си ръце.
— … е напълно ненужно. Наистина. Говоря сериозно.
Сврачката дълго се взира в него, след това стана и отиде до принтера на масата в ъгъла. Извади купчина документи от таблата му. През нощта бе разпечатал някои неща, които бяха привлекли вниманието му в лабораторния компютър.
Върна се и сложи купчината в скута си.
— Пропускаш най-важното — каза той, без да вдига поглед от листовете. — Как стигна до решението да ми изпратиш имейла?
— Ами — започна Хамънд, — ти си единственият, който свали данните на умрелите.
— От Мръсната четворка.
— Да, от сайта.
— Това е проблем. Вашият сайт обещава пълна анонимност, а сега ми казваш, че сте ме идентифицирали по активността ми там. Това е разочароващо.
— Не, почакай, не сме те идентифицирали. Точно това ти казвам. В момента не мога да кажа как се казваш дори и с пистолет, опрян в главата ми. Търсехме някой, който е свалил подробности за онези курви, които бяха убити. Имаше само един клиент. Ти. Пратихме ти имейла в знак на добра воля. Да те предупредим, че един репортер е по следите ти. Това е.