— Погледни.
Обърнах екрана на лаптопа към нея, за да види и тя.
— Това е докладът за ДНК анализа на шерифската администрация на Ориндж Каунти, който оневинява Ортън след обвиненията в изнасилване.
Нали се сещаш, онзи, който ми изпрати Дълбокото гърло. А сега виж тук името на лаборанта, който е сравнил ДНК от Ортън с пробата, взета от жертвата.
— Добре. М. Хамънд. Какво означава това?
— Маршал Хамънд сега работи в криминологичната лаборатория на лосанджелиската полиция в Глендейл. Партньорката ми в разследването прегледа лабораториите, които купуват ДНК от Ортън. И този човек, Хамънд, е един от тях. И слушай сега, купува само женска ДНК.
— Не съм сигурна, че те разбирам. Направи кафе.
— Не, слушай, това е важно. Този тип Хамънд оневинява Ортън, казва, че няма съвпадение на ДНК. И четири години по-късно прави бизнес с него. В регистрацията си във ФКТ казва, че изследва криминологични приложения на ДНК, но купува само женска ДНК от Ортън. Защо само женска, след като работи по криминологични приложения? Виждаш ли? С Емили вече се бяхме прицелили в него и сега разбирам, че той е бил билетът на Ортън към свободата. Това не е съвпадение.
Станах и започнах да се обличам.
— Какво смяташ да правиш? — попита Рейчъл.
— Ще отида до дома му и така наречената лаборатория и ще проверя какво става — отвърнах.
— Не бива да го правиш сам, Джак.
— Няма. Ще се обадя на Емили.
— Не, вземи мен. Искам да дойда.
Погледнах я.
— Ъ…
— Мога да ти помогна да разгадаеш този човек, ако е там.
Знаех, че можеше. Но Емили Атуотър нямаше да погледне с добро око на директното ѝ включване в разследването. Нито пък Майрън Левин.
— Стига, Джак — каза Рейчъл. — Правили сме го и преди.
Кимнах и казах:
— Тогава се обличай. Да хванем този тип, преди да е тръгнал на работа.
Може да пием кафе след това.
26
След четиридесет минути бяхме на улицата, която Хамънд бе вписал в регистрите на ФКТ като адрес на лабораторията си. На нея имаше жилища, както бе разбрала Емили Атуотър от картите на Гугъл.
— Нека първо покараме с колата наоколо — предложих. — Да поогледаме малко.
Минахме покрай невзрачна двуетажна къща с два гаража и джип БМВ паркиран на алеята.
— Малко е странно, че БМВ-то не е в гаража — каза Рейчъл.
— Поне означава, че има някой вкъщи — отвърнах.
— Чакай, Джак, мисля, че предната врата е отворена.
— Може би се кани да излиза. Обръщам.
Използвах алеята на съседите, за да направя маневрата, след това се върнах при къщата на Хамънд. Спрях на алеята зад БМВ-то. Това е репортерски трик. На Хамънд щеше да му е трудно да се качи в колата и да избяга, когато го притисна с неудобните въпроси.
Слязохме и видях, че Рейчъл слага ръка на предния капак на БМВ-то, докато минава покрай него.
— Още е топло — каза тя.
Приближихме се към предната врата, която бе частично скрита от улицата от малка веранда с разлистени растения в саксии, които стояха на стража от двете страни на входния портал.
Наблюденията на Рейчъл бързо се потвърдиха. Вратата бе открехната една педя. Входното помещение зад нея беше тъмно.
На касата на вратата имаше осветен бутон на звънец. Пристъпих и го натиснах и в къщата отекна силен звън. Почакахме, но никой не дойде.
Рейчъл придърпа ръкава над ръката си и внимателно бутна вратата. След това мина зад мен, за да погледне в къщата под друг ъгъл. Имаше малко входно помещение със стена, която се издигаше точно пред нас, и входове с арки вляво и вдясно.
— Ехо? — извиках силно. — Господин Хамънд? Има ли някой?
— Нещо не е наред — прошепна Рейчъл.
— Как разбра?
— Усещам го.
Натиснах пак звънеца, този път няколко пъти, но отекна само самотният му звън. Погледнах назад към Рейчъл.
— Какво да правим?
— Влизаме — каза Рейчъл. — Нещо не е наред. Двигателят на колата е топъл, вратата е отворена, а никой не отговаря.
— Да, но не сме ченгета. Трябва да повикаме ченгетата.
— Нямам проблем да го направим. Но тогава ще трябва да кажеш "сбогом" на разследването си, щом ченгетата окупират къщата.
Кимнах. Добър аргумент. Спечелих още малко време, като пак извиках силно.
Никой не отговори, никой не се показа.
— Нещо не е наред — повтори Рейчъл. — Трябва да проверим. Може би някой се нуждае от помощ.
Това последното бе заради мен, даваше ми извинение, което можех да използвам по-късно, ако нещата се объркаха, след като влезем.
— Добре — казах. — Води.