— Трябва да се спуснеш от много високо, за да си счупиш врата. При повечето подобни самоубийства се умира от удушаване. При екзекуциите чрез обесване в миналото вратовете са се счупвали. Защото телата са падали в отвор в пода, падали са три-четири метра и тогава вратът се е чупил, причинявайки моментална смърт. Чувал ли си израза: "направих си висока бесилка"? Мисля, че беше от книга или филм. Който го е казал, е искал да приключи бързо с нещата.
Вдигнах ръка и посочих мъртвеца.
— Добре, как тогава се е оказал със счупен врат?
— Точно там е работата. Мисля, че е бил мъртъв, преди да бъде обесен по този начин, за да се инсценира самоубийство.
— Някой му е счупил врата и след това го е вдигнал…
Тогава се сетих: някой му е счупил врата като на четирите жертви на АОД.
— О, боже — казах. — Какво става?
— Не знам, но в лабораторията му трябва да има нещо, което да дава обяснение. Огледай. Трябва да побързаме.
Потърсихме, но не намерихме нищо. Имаше настолен компютър, но той бе защитен с отпечатък от пръст. Нямаше хартиени папки или лабораторни дневници. Двете бели дъски, окачени на стената, бяха изтрити. Стана съвсем ясно, че този, който бе обесил Хамънд на гредата — ако мъртвецът беше Хамънд, — се бе погрижил да премахне всичко, което лаборантът правеше с женската ДНК, която купуваше от "Ориндж Нано".
Имаше хладилник, по чиито полици бяха поставени епруветки, вероятно с ДНК проби. Извадих една и прочетох написаното на лентата над гумената тапа отгоре.
— Това е от ГТ23 — казах. — Пише го ето тук на епруветката.
— Не съм изненадана — отвърна Рейчъл.
— Тук няма нищо друго — отбелязах. — Само мъртвец, и това е всичко.
— Още не сме проверили останалата част от къщата — каза Рейчъл.
— Нямаме време. Трябва да се махаме оттук. Извършителят е претърсвал мястото цяла нощ. Каквото и да е имало, вече го няма, свърши се и с моето разследване.
— Вече не става въпрос за твоето разследване, Джак. Това е по-голямо от разследването ти. Провери принтера.
Тя посочи зад мен. Обърнах се и отидох до принтера, който беше на един шкаф до гаражната врата. Таблата беше празна.
— Няма нищо — казах.
— Можем да принтираме последното задание — обясни Рейчъл.
Приближи се и погледна принтера. После натисна бутона на менюто на контролния екран.
— Малко известни факти — каза като начална учителка. — Почти всички съвременни принтери имат памет. Пращаш им задание от компютъра, то отива в буферната памет на принтера и след това започва разпечатването.
Това означава, че последното задание е в паметта, докато не дойде ново.
Натисна "Опции" и избра "Памет". Машината веднага забръмча и скоро започна да печата.
И двамата стояхме и гледахме. Последното задание беше голямо.
Много страници се плъзгаха в таблата.
— Въпросът е кой е разпечатал това — каза Рейчъл. — Този човек или убиецът му.
Най-накрая печатането спря. В таблата имаше поне петдесет страници.
Не посегнах към тях.
— Какво има? — попита Рейчъл. — Вземи разпечатката.
— Не, ти трябва да я вземеш — казах.
— Какви ги говориш?
— Аз съм репортер. Не мога просто да вляза в къщата на някакъв мъртвец и да взема разпечатка от компютъра му. Но ти можеш. Не се налага да живееш по същите стандарти като мен.
— И в двата случая е незаконно и погазва журналистическата ти етика.
— Може би. Но въпреки това ти можеш да вземеш тези страници и да ми ги дадеш като мой източник. След това аз мога да ги използвам — откраднати или не — в моето разследване.
— Имаш предвид като преди, когато това ми струва работата?
— Виж, може ли просто да вземеш страниците и да говорим за това по-късно? Искам или да се обадя на полицията, или да изчезна оттук.
— Добре, добре, но това е моят билет за този случай. Тя взе дебелата пачка листове от таблата.
— Това не е случай — казах. — Това е журналистическо разследване.
— Казах ти, че вече е повече от това — поправи ме тя.
— И аз напълно участвам в него.
— Добре. Да се чупим или да се обадим на полицията?
— Колата ти е паркирана отвън поне от половин час. Може би някой съсед вече я е видял, а ако не е, вероятно всяка къща има камера.
Прекалено рисковано. Бих казала — да скрием документите и да се обадим на полицията.
— И да им кажем всичко?
— Не знаем всичко. Това попада в юрисдикцията на Бърбанк, не на Лос Анджелис, затова няма да го свържат с другите убийства. Поне не отначало. Мисля, че трябва да им представиш прикритието си, че пишеш статия за защитата на данните от ДНК и да кажеш, че си проследил нишката до този човек и до тази лаборатория и затова си тук.