— Ами ти?
— Аз съм гаджето ти и просто съм дошла да се разходя.
— Наистина ли? Гаджето ми?
— Можем да го обсъдим по-късно. Трябва да намерим къде да скрием разпечатката. Ако ги бива, ще претърсят колата ти.
— Шегуваш се.
— На тяхно място аз бих го направила.
— Да, но ти си най-добрата. В джипа имам толкова много папки и боклуци, че няма да знаят какво да търсят.
— Както искаш.
Подаде ми купчината документи.
— Но като твой източник — каза тя — официално ти предавам това.
Взех листовете и казах:
— Благодаря, източник.
— Но това означава, че са мои и си ги искам обратно.
27
След като скрих разпечатката в купищата книжа, окупирали задната седалка на джипа ми, набрах 911 на мобилния си телефон и докладвах на полицията в Бърбанк, че съм открил труп. Десет минути по-късно пристигна патрулка, последвана от линейка. Оставих Рейчъл в джипа и слязох. Показах шофьорската си книжка и журналистическата си карта на полицай на име Кениън и го уверих, че линейката и парамедиците не са необходими.
— Те идват при всички докладвани смъртни случаи — каза Кениън. — За всеки случай. Влизахте ли в къщата?
— Да, казах го на диспечера — отвърнах. — Вратата беше отворена и ми се стори, че нещо не е наред. Извиках, звъннах на звънеца, никой не отговори. Затова влязох, огледах, продължих да викам Хамънд и накрая намерих трупа.
— Кой е Хамънд?
— Маршал Хамънд. Той живее тук. Или е живял. Вие трябва да идентифицирате тялото, разбира се, но съм почти сигурен, че това е той.
— А жената в джипа? Тя влезе ли?
— Да.
— Ще трябва да говорим и с нея.
— Знам. И тя знае.
— Ще оставим детективите да се занимават с това.
— Какви детективи?
— Те също идват при смъртни случаи.
— Според вас колко ще трябва да чакаме?
— Ще дойдат всеки миг. Да чуем пак вашата история. Защо бяхте тук?
Представих му чистата версия: работех по статия за сигурността на ДНК пробите, предадени на компании за генетичен анализ, и заради нея бях поискал да говоря с Маршал Хамънд, защото той управляваше частна лаборатория и също така работеше за полицията. Това не беше лъжа.
Просто не беше цялата истина. Кениън си водеше записки, докато говорех.
Обърнах се небрежно назад към джипа, за да разбера дали Рейчъл вижда, че разговарям с него. Рейчъл бе свела очи, сякаш четеше нещо.
На местопрестъплението пристигна полицейска кола без обозначителни знаци и от нея слязоха двама мъже с костюми. Детективите.
Казаха си нещо набързо и след това единият тръгна към пътната врата на къщата, а другият се приближи към мен. Беше на около четиридесет и пет, с военна осанка. Представи се като детектив Симпсън, без първо име. Каза на Кениън, че поема оттук, а той да предаде своя доклад за повикването преди КНН — което бях доста сигурен, че означава "край на наблюдението".
Изчака Кениън да се отдалечи и тогава се обърна към мен.
— Джак Макавой — защо това име ми е познато?
— Не знам — отвърнах. — Не съм правил почти нищо в Бърбанк преди.
— Ще се сетя. Да започнем с това, което ви е довело тук днес, преди да откриете трупа в къщата.
— Току-що разказах всичко на полицай Кениън.
— Знам, а сега трябва да го разкажете на мен.
Разказах му абсолютно същата история, но Симпсън често ме прекъсваше, за да пита за подробности какво съм направил и какво съм видял. Смятах, че съм се справил добре, но имаше причина той да бъде детектив, а Кениън — патрулиращ полицай. Симпсън знаеше какво да попита и скоро се усетих, че лъжа полицията. Това не бе никак хубаво за репортер — а и за всички останали.
— Взехте ли нещо от къщата? — попита той.
— Не, защо да го правя? — казах.
— Вие ми кажете. Тази статия, по която казахте, че работите. Да не би да търсехте някакви нарушения, в които да е участвал Маршал Хамънд?
— Не мисля, че трябва да разкривам подробности от разследването, но искам да съдействам. Затова ще ви кажа, че отговорът е не. Знаех съвсем малко за Хамънд, само че е купувал ДНК проби и данни втора ръка, и това предизвика интереса ми към него.
Посочих към къщата.
— Имам предвид, че този човек има ДНК лаборатория в гаража си — казах. — Това ми се стори доста любопитно.