Погледнах Рейчъл. Исках да подминем подробностите около смъртта.
Тя схвана посланието.
— Счупеният врат не е единствената причина смъртта да е подозрителна — каза тя.
— Какво друго има? — попита Майрън.
— Документи, иззети от лабораторията, показват…
— Иззети? Какво точно означава това?
— Смятам, че убиецът е прекарал известно време в лабораторията на Хамънд преди или след като го е убил. Хакнал е настолния компютър, в който са докладите за лабораторната му работа. Принтирал е тези доклади.
Но паметта на принтера бе запазила петдесет и трите страници, които е разпечатал. Аз ги принтирах и точно това разглеждах досега. Вече разполагаме с добро количество документи от лабораторията.
— Откраднала си ги? — От изненада Майрън мина на "ти".
— Взех ги. Ако това е кражба, тогава бих поспорила, че съм ги откраднала от убиеца. Той е този, който ги е разпечатал.
— Да, но ти не си сигурна дали се е случило точно това. Не можеш да постъпваш така.
Още с влизането си на срещата знаех, че това ще е мястото, на което етичните принципи ще се сблъскат с вероятно най-важното разследване в кариерата ми.
— Майрън, трябва да знаеш какво успяхме да научим от тези разпечатки — казах.
— Не, не трябва — отвърна Майрън. — Не мога да позволя на репортерите си да крадат документи, без значение колко важни са те за разследването.
— Не твоят репортер ги е откраднал — казах. — Взех ги от източник. От нея.
Посочих Рейчъл.
— Не става — каза Майрън.
— Ставаше за "Ню Йорк Таймс", когато публикуваха досиетата на Пентагона — отвърнах. — Това бяха откраднати документи, дадени на "Таймс" от източник.
— Това бяха досиетата на Пентагона — каза Майрън.
— А ние говорим за съвсем друго разследване.
— Не и според мен — отвърнах.
Знаех, че това е слаб аргумент. Пробвах се пак.
— Виж, наш дълг е да публикуваме това — казах.
— Документите показват, че има убиец на свобода, който използва ДНК, за да идентифицира и намира жертви. Нищо неподозиращи жени, които си мислят, че тяхната ДНК и самоличността им са в безопасност.
Такова нещо досега не е виждано и обществото има нужда да знае.
Настъпи тишина. Накрая Емили ме спаси.
— Съгласна съм — каза тя. — Предаването на документите е чисто. Тя е източник и ние трябва да публикуваме това, което тя знае, дори и да се е сдобила с документите по… нелицеприятен начин.
— Още с нищо не съм се съгласил — каза Майрън. — Но нека чуем и видим какво имате.
Обърнах се и кимнах на Рейчъл..
— Дори още не съм изчела всички разпечатки — каза Рейчъл. — Но тук има много. Първо, Хамънд е бил много гневен човек. Всъщност той е бил инцел. Знаят ли всички какво е това?
— Сексуален въздържател не по свое желание — каза Емили. — Женомразци. Истински извратеняци.
Рейчъл кимна.
— Той е бил част от такава мрежа и гневът и омразата са го накарали да създаде това — каза Рейчъл.
Обърна лаптопа ми към Емили и Майрън. Пресегна се през екрана, за да може да пипне клавиатурата. На екрана се появи червена входна страница.
Мръсната4
На страницата имаше полета за въвеждане на потребителско име и парола.
— След като прочетох разпечатките, успях да открия ключовите думи на Хамънд — каза Рейчъл. — Потребителското му име е Чука — това беше лесно, — а паролата открих, като започнах да въвеждам ключови думи от речник на инцели. Неговата парола е Любиц.
— Любиш? — попита Емили.
— Не, Любиц — отвърна Рейчъл. — Това е име на герой в движението на инцелите. Немски пилот, който нарочно разбива самолет, за който твърдял, че е пълен с курви и убийци.
— Убийци? — повтори Майрън.
— Така инцелите наричат нормалните мъже, които имат нормален сексуален живот. Те ги мразят почти толкова, колкото и жените.
Движението на инцелите си има свой собствен речник, в голямата си част той е женомразки и се разменя в интернет форуми като Мръсната4.
Рейчъл въведе потребителското име и паролата на Хамънд и влезе в сайта.
— Намираме се в тъмния интернет — каза тя. — И това е сайт, от който се става част само с покана, в него се разкриват самоличностите на жени с определен генетичен профил, наречен ДРД4 или Мръсната четворка.
— Какво е това? — попита Майрън. — Какво определя?
— Това е генетична поредица, за която се смята, че е свързана със зависимости и рисково поведение — каза Рейчъл. — Сред тях е и пристрастяването към секса.
— Хамънд е купувал само женска ДНК от ГТ23 — припомни Емили. — Сигурно в лабораторията си е идентифицирал жени с ДРД4. Жени, които са пращали своята ДНК на ГТ23, без да си дават сметка, че данните им ще бъдат продадени на някой като него.