Решението да я поставя на стола на пишещия ме освободи да продължа да ровя и да прегледам това, което вече бях намерил.
Също така ми даде време да се обадя на хората, които ми бяха помогнали в разследването и които бях обещал да предупредя. Майката на Кристина Портреро и бащата на Дженифър Флин бяха първи в списъка ми.
Опитах се да се свържа с тях по телефона и тези обаждания бяха по-емоционални, отколкото бях очаквал. Уолтър Флин от Форт Уърт избухна в сълзи, когато му казах, че ФБР вече официално свързва смъртта на дъщеря му със сериен убиец, който все още е на свобода.
След като предупрежденията бяха направени, извадих записките си и започнах да съставям списък с други хора, на които трябваше да се обадя за първи път и да проверя чрез тях новата информация. На практика имахме двайсет и четири часа, макар да бях казал на Рейчъл Уолинг, че ни трябват два пъти повече. Това си е журналистически трик — винаги да казваш, че писането ще ти отнеме повече време, отколкото ти трябва наистина, или че статията ще бъде публикувана по-късно. Това ни предпазва от изтичане на информация и кражба на идеи. Не бях наивен.
Рейчъл щеше да отнесе историята в местния офис на ФБР в Лос Анджелис.
Там вероятно нямаше нито един агент без уговорка с някой репортер на принципа "ти на мене, аз на тебе". Бях се парил от ФБР неведнъж и още имах белези.
Най-важният човек, с когото трябваше да се свържа и да разговарям, беше неизвестният партньор на Хамънд. Из разпечатките от къщата на Хамънд бяха пръснати имейли, които показваха, че той е имал партньор в Мръсната4, който се е занимавал с техническата част на тъмното им начинание, докато той е движел лабораторната работа. Имейлът го идентифицираше само като РогВогДРД4 и използваше акаунт в Gmail.
Същият потребител беше вписан и като администратор на сайта. Преди да тръгне, Рейчъл бе изразила увереност, че ФБР могат да го издирят, но аз не бяха сигурен в това и не исках да чакам ФБР. Смятах директно да се свържа с РогВог чрез съобщение. И след като го обсъдих с Емили, точно това и направих.
Здравей. Казвам се Джак. Трябва да говоря с теб за Маршал Хамънд. Не е било самоубийство и ти може да си в опасност.
Трябва да поговорим. Мога да помогна.
Натиснах бутона за изпращане и оставих съобщението да замине.
Шансовете не бяха големи, но трябваше да го направя. След това започнах да организирам това, което щях да препратя на Емили за статията. Тя още не бе започнала да пише и я чувах как говори по телефона с потребителски агенции и наблюдатели на индустрията с генетични анализи и ги моли за най-общи коментари какво би означавал подобен информационен пробив.
Всяка статия трябваше да има водещ цитат от надежден източник, който обобщава скандала, трагедията или иронията, най-важното от съдържанието. Тази история щеше да съчетае всички тези елементи и имахме нужда от един цитат, който казва всичко това: че никой не е в безопасност от подобен вид навлизане в личното пространство и подобен ужас. Това щеше да ѝ осигури повече отзвук от обикновен разказ за убийство и можеше да бъде подета от националните и кабелните телевизии. Майрън щеше да е в по-добра позиция да я даде за публикация на някои от големите медийни оръдия като "Уошингтън Поуст" и "Ню Йорк Таймс".
Чух, че Емили обобщава това, което бяхме открили и щяхме да публикуваме. Говореше също както пишеше, кратко и право в целта.
Въпреки това се изнервях, като я слушах. Параноята ми относно разследването се надигаше. Трябваше да внимаваме, когато търсехме тези коментари, защото всеки от тези експерти и наблюдатели на бранша можеше да подскаже на някой репортер, с когото са в добри отношения.
Номерът беше да им дадем достатъчно информация, за да отговорят с годен за ползване цитат, без тя да е достатъчно много, че да я предадат на друг репортер.
Опитах се да спра да я слушам и да се захвана със собствената си работа, да прегледам ранните етапи на разследването, от времето преди да осъзная на какво съм се натъкнал. Мислех да се обадя на детективите от Лос Анджелис и да ги попитам дали ДНК анализът ме е оневинил и дали имат някакъв напредък по случая. Но реших, че ще е загуба на време, тъй като за Матсън и Сакаи бях персона нон грата.
След това се сетих за сайта на съдебните лекари и осъзнах, че не съм влизал там, откакто бях чел първите отговори на моето запитване. Това се бе оказала добра отправна точка за мен, за да свържа случаите, за които вярвах, че имат отношение към Сврачката, и сега проверих за нова информация.