— Че защо да не го направя? — попитах. — Дойдох при вас, а вие ме хвърлихте в ареста.
— Виж, може ли да кажа нещо? — намеси се Ортис, след като вдигна ръце, за да успокои обстановката. — Ние наистина се нуждаем…
— Не — каза Матсън. — При кого отиде?
— Не знам — отвърнах. — Друг човек, с когото работя по това, отиде там, а аз дойдох тук.
— Кажи му да спре — каза Матсън. — Случаят не е техен.
— Вече не е и ваш — отвърнах. — Има убийства от Флорида до брега на Санта Барбара.
— Виж, казах ви, че той свърза всичко това — намеси се пак Ортис, като гледаше Матсън.
— Та защо съм тук? — попитах аз. — Искате да ви кажа какво знам?
Тогава и вие трябва да ми дадете нещо в замяна, и то трябва да е желязно и ексклузивно, иначе си тръгвам. Ще рискувам при ФБР.
Всички мълчаха. След няколко секунди станах да си ходя.
— Добре тогава — казах.
— Чакай малко — обади се Матсън. — Седни и нека всички се успокоим.
Да не забравяме, че извратенякът, който убива хора, е на свобода.
— Да, да не забравяме — казах.
Матсън се извърна леко, за да погледне партньора си. Протече някаква невербална комуникация, след това той се обърна пак към мен.
— Добре, ще ти дадем нещо в замяна — съгласи се той. — Информация за информация.
— Добре — казах. — Първи вие.
Матсън разпери ръце, после попита:
— Какво искаш да знаеш?
— Как се озовахте тук? — поинтересувах се аз. — Следяхте ли ме?
— Аз ги поканих — каза Ортис. — Видях поста ти.
— Съвпадение, Джак — обясни Матсън. — Дойдохме да се видим с Гонзо и ти се появи.
— Кажете ми защо — попитах.
— Просто е — каза Матсън. — Гонзо се разтърси, след като видя поста ти и започна да свързва смъртните случаи като теб. Знаеше, че със Сакаи работим по Портреро, и когато за един ден се появиха два случая на АОД, ни се обади и ни каза, че всичко това може да е свързано. И ето ни тук.
Осъзнах, че съм на светлинни години пред тях в разследването си.
Можех да им споделя част от това, което знаех, и да ги накарам да им се завие свят и пак да си оставя подробности за себе си и за статията си.
Освен това разполагах с разпечатките от лабораторията на Хамънд и трябваше да внимавам какво разкривам.
— Твой ред е — каза Матсън.
— Не още — отвърнах. — Не сте ми казали нищо, което вече да не знам.
— Какво искаш да знаеш? — поинтересува се Матсън.
— Човекът, който е паднал от паркинга днес. Кой е той? — попитах.
— Гонзо? — каза Матсън.
— Санфорд Толан — отвърна Ортис. — На трийсет и една, живял е в Северен Холивуд и е работил в магазин за алкохол.
Не очаквах това.
— Магазин за алкохол? — попитах. — Къде?
— В Сънланд край Шърман Уей — каза Ортис.
— И как това се вписва в случая с Хамънд? — попитах.
— Не се вписва, доколкото ни е известно — отвърна Матсън.
— Значи казвате, че е съвпадение? — казах аз. — Двата смъртни случая не са свързани?
— Не, не го казваме — опроверга ме Матсън. — Не още. Просто все още навлизаме.
И погледна Ортис, сякаш му подаваше топката.
— Аутопсията още не е насрочена — каза Ортис. — Но предварителните записки от местопрестъплението показват, че е бил мъртъв, когато е паднал.
— Как са разбрали? — попитах.
— Имаме свидетели — отвърна Ортис. — Не е викал, не се е опитвал да спре падането, което щеше да се отрази на нараняванията. Плюс това при такива падания няма АОД. Често се среща счупен врат, но не и АОД. Няма усукване на шията при такова падане.
— Каза, че е работил в магазин за алкохол — припомних. — Имаш предвид, зад щанда?
— Правилно — потвърди Ортис.
— Какво друго знаете? — притиснах го аз.
— Знаем, че е имал криминално досие — отвърна Ортис.
Ортис погледна Матсън, сякаш искаше разрешение.
Матсън кимна.
— Бил е педофил — каза Ортис. — Лежал е четири години в Коркоран за изнасилване на доведения му син.
Информацията отново не се връзваше. Очаквах компютърджия, някакъв експерт, който движи Мръсната4 в тъмния интернет. Инцел женомразец. Педофилията не беше част от профила, който се очертаваше.
— Добре — каза Матсън. — А сега е твой ред. Кажи ни нещо, което не знаем, Джак.
Кимнах и за да спечеля малко време, посегнах към раницата, разкопчах ципа ѝ и извадих бележника, в който си бях записал фактите на разследването. Прелистих показно страниците и вдигнах очи към Матсън.
— Мъжът, когото търсите, се нарича Сврачката казах.
32