В нито един от текстовете в "Таймс" не се споменаваше точната причина за смъртта. Във втората, по-пълна статия само се казваше, че вратът на Портреро е бил счупен. Може би редакторите на вестника бяха решили да не дават повече подробности или пък никой не им бе казал нищо. Информацията за престъплението и в двата текста бе приписана най-общо на "полицията". Нито детектив Матсън, нито Сакаи бяха споменати поименно.
Трябваха ми два опита, за да изпиша правилно атланто-окципитална дислокация, за да проверя в Гугъл какво означава. Получих няколко резултата, повечето от които бяха в медицински сайтове, където се обясняваше, че тя се срещала най-често в автомобилни катастрофи вследствие на сблъсък при висока скорост.
Статията в Уикипедия обобщаваше информацията най-добре.
Атланто-окципитална дислокация (АОД), ортопедично обезглавяване или вътрешно обезглавяване е сухожилно отделяне на гръбначния стълб от основата на черепа. Възможно е човек да оживее при такова нараняване; но само 30 % от случаите не завършват с моментална смърт. Честа етиология на такива наранявания е рязко и силно намаляване на скоростта, водещо до механизма на камшичния удар.
Думата "механизъм" в това описание не ми даваше мира. Някой с огромна сила или някакъв инструмент бе усукал врата на Тина Портреро.
Вече се чудех дали по главата или тялото ѝ има следи, които да говорят за използването на инструмент.
В Гугъл намерих и няколко споменавания на АОД като причина за смърт в автомобилни катастрофи. Една в Атланта и една в Далас. Най-скорошната беше в Сиатъл. Всички бяха приписани на сблъсъка, никъде АОД не се споменаваше като причина за смъртта при убийства.
Трябваше да ровя по-дълбоко. Веднъж, когато работех в "Кадифен ковчег", получих задача да напиша статия за конференция на съдебни лекари от цял свят. Те се бяха събрали в центъра на Лос Анджелис и редакторът ми искаше репортаж за какво си говорят на такива събития.
Човекът, който ми възложи задачата, искаше бойни истории и хумор от ешафода на хората, които всеки ден се занимават със смърт и трупове.
Написах статията, а докато я подготвях, научих за сайт, първоначално използван от съдебните лекари като форум за задаване на въпроси към колеги при сблъсък с необичайни обстоятелства около някоя кончина.
Този сайт беше causesofdeath.net и в него се влизаше с парола, но тъй като бе достъпен за съдебните лекари от цял свят, паролата се споменаваше в голяма част от литературата, раздадена на конференцията. Бях влизал няколко пъти там през годините след конференцията, просто да разгледам и да видя кое е най-интересното в дискусиите. Но никога досега не бях писал нищо. Написах поста си така, че никъде да не се представям като съдебен лекар, но в същото време и да не казвам изрично, че не съм.
Здравейте всички. Тук в Лос Анджелис имаме убийство с атланто-окципитална дислокация — жертвата е жена, 44 г. Някой да е виждал преди АОД при убийство? Търся етиология, следи от инструмент, кожни белези и т. н. Всяка помощ е добре дошла. Надявам се да видя всички ви на следващата конференция на МАСА. Не съм ходил, откакто последната беше тук, в Града на ангелите. Благодаря, ©МЕТА
Съкращенията в поста ми предполагаха експертиза — "г." за години, АОД за атланто-окципитална дислокация.
Споменаването на конференцията на Международната асоциация на съдебните лекари беше напълно законно, тъй като наистина бях на нея. Но също така щеше да помогне читателите ми да повярват, че и аз съм действащ съдебен лекар.
Знаех, че бе на ръба на етиката, но в този случай не го правех като репортер. Поне не още. Правех го като заинтересована страна. Ченгетата само дето не казаха, че съм заподозрян. Бяха дошли да ми вземат ДНК проба и огледаха ръцете и торса ми. Нуждаех се от информация и това бе средство да я получа. Знаех, че е изстрел в тъмното, но си струваше да пробвам. Щях да проверя сайта след ден или два, за да видя дали има някакви отговори.
Следващата точка в списъка ми беше Лиса Хил. Тя бе цитирана от "Таймс" като най-добрата приятелка на Портреро. В случая с нея смених подхода — от потенциален заподозрян на журналист. След като обичайните усилия да намеря телефонния ѝ номер не дадоха резултат, се обърнах към нея — или към тази, която мислех, че е тя — в лично съобщение във Фейсбук профила ѝ, който изглеждаше замразен, и в акаунта ѝ в Инстаграм.